Борисов и Радев хем се критикуват, хем се уважават


Сподели:
21 Септември 2017, Четвъртък


- Господин Симеонов, темата за изтребителите доведе до нови искри и обвинения за лобизъм между президент и премиер. До къде ще стигне скандала ?

- Първо, трябва да сме много наивни, ако мислим, че такава гигантска тема като превъоръжаване на авиацията, може да мине без пререкания и без искри. Това е нормално. Щом е свързано с геополитически интереси, с налагане на един или друг самолет за милиарди, ясно е, че ще става скандал. В случая аз бих разсъждавал по-скоро върху генералната картина, която се очертава в политически план. Първо, трябва да се отчете как Борисов се държи с Радев. Там личи доста респект. Така се държи Борисов с потенциалните си конкуренти и опоненти. Така ГЕРБ се държа с референдума на Слави, за когото знаехме, че е взривоопасен и им е конкурент. Опитаха се някак си да го държат до себе си. Така Борисов се опитва да прави и със самия Радев, опитва се да го държи близо до себе си. Няколко пъти чухме реплики в стил "Ние с Радев да ги оставим онези долу политиците да се оправят", т.е. "ние с Радев сме отвъд политиката". Вторият от изводите е - Цветанов играе класическа политическа игра и тя е, удряйки по Радев, да се опитва да го въвлече в партиен тип битка. И увличайки се, Радев да забрави, че е в президентска роля. Самият Цветанов знае, че няма какво да губи. Неговият имидж трудно ще отиде по-надолу. По-скоро президентът може да загуби доверие. И тук Цветанов, удряйки Радев, разчита да освободи терена за помирителя Борисов. И третото, вижда се, че президентът влага доста емоция в тази тема
Това е разбираемо, защото е бил шеф на ВВС. Но тук ГЕРБ подтиква Радев към една поизостанала в миналото опасност за него. През лятото говорехме, че той трябва да излиза от професионалното говорене. Да не остава само при говоренето за авиация, защото това може да даде шанс на опонентите му. Хубавото в цялата тази работа е, че май се появява оферта за нов изтребител. Защото тук винаги по-смисленият въпрос е бил не тези или онези, а нови или стари самолети. И другият по-смислен въпрос е
дали това да е първото, за което да се дават пари. Тук Борисов играе една класическа игра, която всеки политик прилага в такива случаи - разделяй и убеждавай.

- Борисов и Радев обаче останаха по-скоро на една и съща позиция по отношение на въпроса доколко Русия е заплаха според доклада за националната сигурност ?

- Да. Радев защити доклада и каза- хора, четете внимателно, а Борисов обясни написаното. Те двамата, и най-вече Борисов, избягват фронталния сблъсък. Премиерът добре знае, че Радев е популярен. В същото време институционалната роля и предстоящото председателство не позволяват на Борисов да влезе в директен сблъсък. И затова този променлив ток между двамата- и се критикуват, и се уважават. В кавгата за самолетите има още една позиция-на военния министър. Неочаквано удобна е тя, защото Каракачанов казва: хора, чакайте, не е ли по-важен разговора за заплащането на военнослужещите и т.н., а не толкова за новите изтребители. Така се стига до един интересен сюжет. Радев държи на авиацията и с право. Борисов казва - ами другите войски, и с право. Каракачанов казва - заплащането, доокомплектоването на армията, и с право. Някак си хубаво би било да намерят някак си симбиоза помежду си, защото ми се струва, че като чувствителност на тема "армия" и тримата са на един акъл. Като геополитически възгледи - също. И тримата са много балансирани в отношението към Русия, т.е. нито един от тях не е нито ястреб, нито обратното. Тези хора повече неща ги обединяват, отколкото ги разделят и затова ми се струва, че може да се намери някаква консенсусна формула.

- Ще влезе ли наистина Слави Трифонов в политиката с последната си заявка и какви са шансовете му ?

- Слави сега отваря вратата, не е влязъл през нея. Той прави проект за проекта. Личното ми отношение към всички тези тезиси: да променим статуквото, да дойдат новите, да дойдат личностите, а не партиите, да сменим системата и прочие неща, е тежка обществена наивност, която ние повтаряме през четири години вече десетилетия. Имаше някакви десетилетия, в които сменяхме сини и червени, после много ни се услади да не сменяме сини и червени, да идват нови и нови. И в резултат на това не съм забелязал да сме станали по-доволни. С това приключвам с личното си мнение. Сега изследователски. Слави доста точно време избра. Или по-точно, времето избра Слави, защото той вече няма къде да ходи. ГЕРБ му взеха вълната за референдума, опитомиха си я и по този начин я убиха. От два месеца никой не е я иска, не я споменава, а в същото време за нея са гласували милиони. Тогава същите милиони ще попитат - а бе, Слави, ти какво правиш, ние ти гласувахме доверие, ти предаде ли се ?
Иначе казано Слави е длъжен да предприеме нещо. Моментът е точен и защото има достатъчно време до следващите избори, каквито и да са те, за да променя тактиката в движение. Освен това се вижда ясно, че този синьо-червен дебат, който се разразил, вреди на такива като него, защото внушава на хората, че има само две опции. Слави бърза да разкаже френската история - той не иска да бъде в ролята на управляващ, на опозиция, а на алтернативата "на всичко и всички".
Това са хубавите новини. Оттук-нататък почват лошите. Първо, това сме го гледали страшно много пъти. Постоянно беше народът срещу елита, личност, а не партиите. Едно и също. Плюс това тук Бойко Борисов е съвършено прав, няма кадри. Не се намират така лесно читави хора, които да влязат в политиката.
Второ, Слави не е онова, което беше. Той преди 10 г. беше в пика си, а сега малко се поизхаби. Друг е въпросът, че той усети това много добре и рестартира авторитета си с този референдум. Проблемът е, че той вероятно ще иска да е големият популист. Но в това отношение големите явления бяха Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов, а малките- Янев, Марешки, Бареков. Слави ще иска да е големият популист, който да излезе от своя образ и подобие. Не знам дали обаче ще го може вече обаче. Но все пак мисля, че може да се надява на стотици хиляди гласове, вероятно ще цели милион и над милион. Дали ще успее е доста чиста спекулация. Хубавото при Слави е, че има много сериозна младежка подкрепа, но това е и проклятието. Защото тези млади хора както ти казват, че ще гласуват за Слави Трифонов, утре забравят. Това не твърд електорат, не е гарантиран. Дали Слави ще промени статуквото, първо трябва да се плаши БСП донякъде, защото Слави дава заявка за опозиционност. От друга страна БСП може и да се радва, защото по този начин може да си намери партньор. Вечният проблем на БСП беше да си намери партньор в центъра, защото сама колкото и да се напъва, трудно може да отскочи над милион. С две думи - всички по терена могат да се притесняват. Може би, че Слави не излъчва нещо много различно от всичко, което има на терена. Всички, които са на терена основните звучат национално и социално, леко битово, консервативно. С изключение на градската десница, която е извън смектите в момента. И Слави звучи по същия начин. Той си дава сметка, че ще е трудно и знае каква тегоба е това. Но да видим.

- Очаквахте ли парламентът толкова лесно да избере своите представители във Висшия съдебен съвет ?

- Предпоставката за това е една и тя е голяма. За втори път в най-новата ни политическа история в парламента няма, а не изглежда и скоро да ги има, реформаторски сили и градската десница, които казват:
намалете разходите, оправяйте съдебната система и т.н. Падането им зад борда е вследствие на либералния модел в целия западен свят. Но все пак е симптом, че обществото ни много малко се интересува от тези разкази за квоти и назначения в съдебната система. И при това положение принципното отношение на ГЕРБ и на БСП към тази тема ми се струва сходно. Нито една от тези две партии не е кой знае колко реформаторски настроена към съдебната система, нито пък другите в парламента.
И това позволява да се случват такива мълчаливи консенсуси и да няма кръстосване на шпаги между основните играчи по тези теми.

- Ще удържат ли единството Обединените патриоти и има ли Корнелия Нинова проблем с вътрешната опозиция в БСП ?

- По-скоро редовият социалист ще разбере Корнелия Нинова. Пък и тя направи необходимото да форсира външните битки на БСП, така че вътрешните да не личат много. Това е нещо, което тя постига. Дребното недоволство е, че биейки се с ГЕРБ, тя стяга и ГЕРБ. Но това са рисковете. Най-доволни в цялата работа ми изглеждат Патриотите, при тях няма никаква драма в момента. Те са наясно, че тяхната политическа цена остава висока. ГЕРБ като че ли се опитва да придобива част от дневния ред на този консерватизъм, който Патриотите излъчват. Прегръдката на ГЕРБ е и задушаваща. Но поне до този момента аз не виждам те да не могат да си поемат въздух.

- Председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер призова София и Букурещ да бъдат пуснати в Шенген и еврозоната. Реално ли е това да се случи скоро ?

- Трудно ми се вижда да се случи скоро. Чух доста резки отговори на това изказване на Юнкер. Въпросът е той какви лостове има, за да го постигне. А и европейската политическа архитектура не е най-реактивната. Там дори да има воля за нещо, тя не се материализира бързо заради националния егоизъм, включително и на най-големите държави, които уж са двигатели на Европа. Те все пак държат да запазят свои национални периметри. Не вярвам скоро да се случи.



Автор: Антония Кюмюрджиева
Източник: standartnews.com

В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код