Арабистът проф. Владимир Чуков: Дори след ликвидирането на „Ислямска държава“, Близкият изток ще продължава да бъде източник на много голяма нестабилност


Сподели:
14 Ноември 2017, Вторник
Идва ли краят на екстремистката групировка „Ислямска държава“ и възможно ли е разгромът на джихадистите да предизвика нова и още по-жестока вълна от тероризъм в Европа?
Интервю на Евелин Цанева с арабиста проф. Владимир Чуков.


Изглежда, че „Ислямска държава“  е на края на силите си, след като загуби доста територии, които контролираше в Сирия. Трябва ли да продължаваме да се притесняваме от „Ислямска държава“ и това, което ще се случи, дори да бъде ликвидирана?

Да, наистина, през последните няколко месеца, тя практически изгуби основните си бастиони. Нека да припомним, тя загуби двете си столици, от стратегическа гледна точка най-важното – както Мосул, така и Ракка. Нека все пак да отбележим, че нито едното, нито другото правителства обявяват официално разгрома на „Ислямска държава“. Както виждате в Ирак продължават подготовките за превземането на последния голям град под контрола на „Ислямска държава“. Счита се, че може би някъде около процент-два от територията на тази арабска държава продължават да бъдат под контрола на терористите. Докато в съседна Сирия, дори считам че имаше една неприятна изненада –миналата сряда правителствените войски обявиха, че са превзели Букамал. Това е град на сирийско-иракската граница от „Ислямска държава“, беше шумно отразено в медиите, оказа се, че става въпрос за голяма засада от страна на терористите и там битката продължава. Така че, все още „Ислямска държава“ продължава да съществува, ако не то почти формално изтласкана от своите бастиони. Трябва да кажа, че хората които бяха част от „Ислямска държава“, вече започнаха да намират свои превъплъщения. Започнаха да влизат в отделни нови местни конфигурации, които обаче при всеки един възможен, удобен случай, както например с Ирак, отново биха надигнали глава и биха използвали недоволството на хората, ако техните проблеми не бъдат решени. Така че да кажем, че „Ислямска държава“ е победена, мисля че бихме сгрешили. Нещо повече, да се върнем на втората част на вашия въпрос, дали ще има опасност за Европа? Нека да погледнем – получава се една, макар и вече съвсем неравностойна ротация. От началото на годината се счита, че в Европа са се завърнали някъде около 800-900 джихадисти от различни европейски държави. Но нека да кажем, че много малък брой все пак са отишли в Сирия, счита се че някъде между 80-90 човека. Т.е. вижда се един много силен отлив към Европа, което идва да подскаже какво – че наистина „Ислямска държава“ превръща Европа в едва ли не част от своя тил след загубването на основните позиции в Близкия Изток.

Професоре, дори да бъде ликвидирана физически групировката има ли как да се противодейства на тази експанзия на идеологията на „Ислямска държава“? Ние с вас много пъти сме говорили, че хора, които са ставали терористи никога не са стъпвали в Сирия. Как да се предотврати това?

За съжаление много сте права, че всъщност много по-опасна е идеологията, много по-опасни са идеите на „Ислямска държава“. И нека да припомня още нещо – „Ислямска държава“ създаде може би най-силната пропагандна индустрия. До края на 2016 г. се счита, че тя е вкарала в световното интернет пространство над 4 милиона файла с различни клипове, текстове, декларации, призиви – нещо, което много силно помогна за разпространение точно на този тип радикализъм към хора, които никога не са стъпвали в Близкия Изток. За съжаление, макар и вече медийната машина на „Ислямска държава“ също така да е разгромена, не виждаме тези могъщи сайтове, не виждаме тези продуцентски къщи, предполага се, че техните студия и офиси са били в Ракка, вече в ръцете на кюрдите. Все още обаче виждаме хора, които продължават да се влияят от подобен тип идеология – нещо, което поставя много сериозни проблеми пред местните правителства.

САЩ и Русия си стиснаха ръцете и казаха – да, ние ще имаме общи действия, ще се борим заедно срещу „Ислямска държава“, нещо което не виждахме в последно време. Това знак ли е, че може да се урегулират изцяло конфликтите  или поне да бъде стъпка към урегулирането на конфликтите в Близкия Изток след ликвидиране на групировката?

По-скоро второто – това е сериозна стъпка напред. Нека да припомним, че преди повече от месец в Хамбург беше осъществена една среща между двамата лидери, която беше възприета като първата много сериозна стъпка. Сега във Виетнам, макар че тази декларация , която излезе от срещата, макар че тази среща е била между двамата лидери изключително формална, то това е, според мен, една сериозна крачка, стъпка по посока за умиротворяване на Сирия. Нека да кажа, че анализаторите са разделени на две групи  – едните казват, че всъщност нищо не се е случило, а вторите казват, че това е някаква, макар и малка стъпка напред. Това, което според мен лично, мога да кажа, моята лична оценка е, че тази декларация, която беше поставена пред световната мрежа след срещата на високо равнище на АСЕАН, това е погледът на двете сили затова какво ще бъде Сирия след „Ислямска държава“. Т.е. това е нещо като програмен документ, който естествено се досещате, че много от детайлите просто няма как да бъдат консенсусни. Ето, буквално днес, веднага, имаше позиция на Песков, говорителят на президента Владимир Путин, който каза, че договорката за създаване на зона за деескалация с Южна Сирия не такова обяснението, не е такава интерпретацията, която дава американската страна. Т.е. те няма да накарат Иран и шиитските милиции да напуснат тази част на Сирия, нещо което се досещате, остава като много важен въпрос проблемите в тази част на света, особено в Сирия след разгрома на „Ислямска държава“, т.е. присъствието на Иран и шиитските милиции. Нещо, което според мен, се поставя като много важен прорез, много важен белег кое е другото голямо противоречие в момента след разгрома на „Ислямска държава“. Това е противоречието между двата основни регионални фактора – от една страна Саудитска Арабия, от друга страна Иран. Всички производни конфликти, които са на това напрежение – било то в Ливан, било то в Сирия, ако щете в Йемен. Така че самият регион изстрелва, проектира, инжектира твърде много напрежение, дори и ако в основата на това напрежение не е борбата с тероризма, представляван от „Ислямска държава“.

Ако ви разбирам правилно, не просто с изчезването на „Ислямска държава“ няма да се разрешат досегашните конфликти в тази част от света, а напротив – биха ли могли да се задълбочат и да очакваме ли нещо ново и още по-конфликтно там?

За съжаление трябва да кажем, че кризата, която се получи в Персийския залив, имам предвид бойкот или скъсването на дипломатическите отношения от една страна на Саудитска Арабия, Египет, Бахрейн, от друга страна на Катар, някак си подсказа, че конфликтите ескалират сами по себе си, дори ако в дъното не е „Ислямска държава“. Ако  в момента за Близкия Изток има два очертани блока ясни, антагонистични, борещи се за една и съща територия. Единият е този блок чиито лидер са САЩ, Саудитска Арабия и останалите сунитски държави. От друга страна е Русия, Иран, Сирия, „Хизбула“ и другите партньори. Появи се един трети блок, в който влизат Турция, Катар, в някаква степен Йордания – такива, които много ясно се опитват да очертаят своите позиции. Своята позиция, ако щете политически, но също така и икономически. Съвсем нормално е в тази част на света икономиката да е много силно доминираща. Защо? Защото две трети от световните нефтени залежи се намират именно тук. За какво говоря? Това са събития, които са свързани вече с дълбоки трансформации със самата Саудитска Арабия. Държава, която без да го признаваме или не, до голяма степен регулира световните цени на нефта. Ако щете цената на нефта с националните нефтени компании, което идва да подскаже, че политиката в ситуацията в самата Саудитска Арабия много силно влияе, ако щете, в международната политика и сегашното статукво. Какво имам предвид? Това са, според мен, изключително значимите и важни събития, които са свързани с борбата срещу тъй наречената корупция със самата Саудитска Арабия. Ако погледнете прореза, ако погледнете групата на задържаните, ако погледнете резонанса, ще видите, че става въпрос наистина за борба, става въпрос за събития, които наистина имат регионално, ако щете, имат и световно измерение. Пак във връзка със значимостта на Саудитския нефт и Саудитските амбиции за заемането на над регионална роля в световната политика.

Има ли обаче Западът и в частност Европа, полезен ход да участва, да играе на тази сцена, така че тези конфликти да не ни засягат толкова тежко, така както видяхме в последните години, защото те рефлектират и върху нас и последният пример са бежанците?

Да, това е добър въпрос. Нека да кажем следното, че Европа на този етап  инкасира. На този етап е свидетел, на този етап, бих казал, следва събитията. Говоря в чисто политически план, ако щете с план за сигурността, като големите атентати станаха на територията на нашия Европейския съюз. Ако щете и с чисто икономически план. Противоборството в момента, ако щете, за позиции вътре в икономиката на Близкия Изток, това е най-вече от една страна на САЩ, също така на Русия, но и на Великобритания, макар и неравностойна. Виждате, това са три държави, две от които не са член на ЕС, а третата е на път да ни напусне. Така че Европа наистина трябва да се консолидира. Европа наистина трябва да изрази своя единен политически субект, ако щете наистина да докажем, че имаме една много силна конкурентна икономика именно в състезанието, първо, с двата колоса. И за съжаление може би с конкуренцията с Великобритания. Т.е. конкуренцията става изключително сложна в Близкия Изток именно благодарение на това присъствие на тези три държави на място.

Днес няма как да не споменем, че се отбелязва втората годишнина от наистина много кървави нападения във Франция, които станаха повод тя да се включи в борбата срещу „Ислямска държава“. Да ви върна в началото на нашия разгоров – ще има ли още тероризъм в Европа и наистина ли е толкова  опасна приближаващата заплаха да се върнат джихадистите от бойното поле?

Да, мисля че споменах още в самото начало, че няколко стотин европейски граждани, джихадисти, са се върнали в своите държави. Всичко това е бомба със закъснение. Естествено част от тях са се предали, част от тях са влезли в контакт със своите правителства, част от тях са вкарани в програмите за социализация и ресоциализация. Наистина множество са експертите, които казват, че много трудно тези хора биха могли да се върнат в обществото. Това предполага естествено, че Европа няма как да се отърве от подобен тип заплахи. Европа просто трябва наистина да намери онази консенсусна формула за интегриране на своите малцинства. Нещо което нееднократно съм поставял като акцент – всяка една европейска държава трябва първо да изработи своя национален план какво да прави , как да го прави, да се съобрази със своите собствени специфични черти и респективно да търси контакта и солидарността със своите европейски партньори. Тогава, според мен, може да се направи успешна формула за противопоставяне или по-скоро нека да кажем за ограничаване на тези опасности, които за съжаление обаче вече споменах след „Ислямска държава“ регионът продължава да бълва, продължава да бъде източник на много голяма нестабилност.




Източник: http://focus-radio.net

В категории: Интервюта,

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код