Тръмп иска Европа да купува повече US оръжие


Сподели:
16 Юли 2018, Понеделник
Вдигането до 4% от БВП на разходите за отбрана е политическо самоубийство и в най-богатите държави, казва Симеон Николов

- Господин Николов, успя ли американският президент Доналд Тръмп да убеди лидерите на страните от НАТО да увеличат разходите си за отбрана. Ще растат ли те толкова бързо, колкото той би желал?
- Тръмп не е първият американски президент, който поставя подобни изисквания към финансовите ангажименти на европейските си съюзници. Такива отправяха и президентите Барак Обама и Джордж Буш. Това, което постигна в крайна сметка Тръмп е следното: формулировката от срещата на НАТО през 2014 г., че „страните членки ще се стремят в рамките на 10 години да се придвижат до ориентировъчната стойност от 2% от БВП", бе актуализирана със „страните трябва да увеличат приноса си на 2% от БВП", напомняйки, че националните планове за реализацията на тази цел трябва задължително да бъдат представени.
С други думи исканията на Тръмп не бяха напълно удовлетворени, особено що се отнася до ултимативния срок за 2019 г., но достатъчно, за да съобщи на американските медии, че е спечелил 33 милиарда. Но според думите на българския президент Румен Радев, „ние сме парламентарни републики, необходими са решения, актуализиране на плановете и това не може да стане веднага". Няма спор за това, че увеличаване на военните бюджети е необходимо, защото след края на Студената война имаше безпрецедентен спад на тези разходи, а и защото средата за сигурност все повече се влошава. Но след решението от 2014 г. всички страни от алианса тръгнаха по пътя на увеличаването им и до края на 2018 г. вече 8 държави ще достигнат 2% от БВП за военни нужди. Към отличниците Великобритания, Гърция и Естония с над 2% военни разходи ще се присъединят още Полша, Румъния, Латвия и Литва.
Военните разходи не само че не могат да растат толкова бързо, както му се иска на Тръмп, но както твърдят военните от германския Бундесвер, те не биха могли да усвоят такива средства, дори да им бъдат предоставени до 1 януари 2019 г. Военният бюджет е обвързан с БВП на страната и зависи силно от икономическия ръст. Но отделените в Германия 37,6 млрд. евро са с 2 млрд. повече от м.г. , а през 2019 ще са 42 млрд евро.

- Все пак как се прие от останалите лидери на страните от НАТО този своеобразен ултиматум на Тръмп за рязко и незабавно вдигане на разходите за въоръжаване ?
- Българският президент Румен Радев беше единственият, който много точно и реалистично реагира на претенциите на Тръмп, посочвайки, че "НАТО не е борса за сигурност". Както и, че парите в повече не гарантират сигурността на хората, а печалбите на производителите. Но без укрепване на отбраната бихме ерозирали основен стълб на държавността. Пожелателното говорене обаче, например дори за 4% от БВП за военни цели, също не е възможно решение. Това би било политическо самоубийство за всеки държавен ръководител дори и в по–богатите страни.
На този въпрос неоправдано се отдели повече внимание от необходимото, защото не двата процента са решаващи за повишаване на бойните способности на армията. По–важното е как и за какво ще се използват. Ако 72% от тях отиват за заплати, а делът за закупуване на нови въоръжания е само няколко процента, и 4% от БВП да ви предоставят, няма да има ефект. Освен това, както Доналд Тръмп, така и коментаторите удобно забравят, че именно затова НАТО прие още 2014 г. в Уелс 11 измерители, от които само първият е процентът от БВП за военни цели, а вторият – за закупуване на основно въоръжение, който да е 20% от воения бюджет. А измерителите, които реално отчитат приноса на всяка държава са: процентът изпълнени национални цели, процентът личен състав от видовете въоръжени сили, отговарящи на изискванията за участие в мисии и процентът за поддържане в операции и т.н. За тези измерители се мълчи и в България, защото ако ги коментираме ще се окаже, че не покриваме нито един от тях. А президентът Тръмп с темата за двата процента хвърли димна завеса зад която се криеха други цели.

– Защо всъщност президентът Тръмп предприе такава масирана атака към съюзниците си от Европа ?
- Причините за атаките на Тръмп имат политически и икономиченски корени и съвсем не са само в манталитета и поведенческите му особености, както някои се опитват да ги обяснят. По принцип лидерите на основните европейски страни са свързани с неолибералните сили, представлявани от Хилъри Клинтън и е логична неприязънта на Тръмп към тях, което си проличава особено в отношението към Ангела Меркел. А критиките към НАТО донякъде са оправдани, защото алиансът не проявява гъвкавост и иновативност, както и перспективно виждане на геополитическите и геоикономически интереси, в които за САЩ основен и по–важен е икономическият противник Китай, а не политическият Русия, която временно трябва да бъде само изолирана и блокирана.
По–същественото е, че мислейки като бизнесмен, Тръмп иска да спре газопровода "Северен поток–2" за да поеме контрола над европейския енергиен пазар и гарантира доставките на втечнен газ. Той се тревожи и за очертаващите се големи загуби от отказа от поръчки за американско въоръжение. Новото италианско правителство например постави под въпрос сделката за 90 бойни самолети F-35. Разбираемо е и безпокойството, че с приетата инициатива на ЕС за постоянно структурирано сътрудничество /ПЕСКО/ и фонд за отбранителната промишленост, европейските страни се фокусират върху собствени проекти и ще намалят закупуването на американско въоръжение.

- За България 2 % от БВП за отбрана малко ли са или много ?
- В България нещата стоят по различен начин. Армията ни се нуждае от цялостно превъоръжаване, което означава да тръгнем например от 3,5% и постепенно да намалим разходите до 2%. Откъде обаче да се вземат толкова пари? На първо време от 10–те милиарда лева, които всяка година не влизат в бюджета, защото държавата не си е свършила работата както трябва. Трите модернизационни проекти – самолети, бронирани машини за пехотата и кораби е добро начало, но и с тях все още ще бъдем далеч от придобиване на подобаващи на страна членка на НАТО оперативни способности, които са необходими първо на нас самите, ако искаме да оцелеем в очертаващата се бурна и опасна среда за сигурност.

- Кои са важните неща в подписаната декларация от срещата на върха на НАТО в Брюксел?
- Декларацията от 23 страници и 79 точки има много по–различни акценти от тези на дискусията. Съществено място е отделено на Русия, към която са отправени множество обвинения и е изразена категорична оценка за Крим. Въпреки това обаче, НАТО остава „открит за отворен, редовен и смислен диалог в Съвета НАТО –Русия" , а използваните термини като „партньорство" и „стратегическо значение" на същото, са показателни и обещаващи.
Призивът Русия „да изтегли войските си от суверенни територии на Молдова, Украйна и Грузия" може да предизвика сериозни разногласия на срещата Путин –Тръмп и да създаде предпоставки за възражения по американското присъствие в Сирия например.
Засилването на военното присъствие в Източно море и в Черно море не обещава стъпка към разведряване на отношенията с Русия, а мечтата на Бойко Борисов за платноходки и туристи няма да се сбъдне. Изключително тревожно е обаче, че без никаква дискусия е приет текста за хибридните заплахи, които стават повод за задействане на Член 5–ти от Договора, т.е. военен отговор в помощ на засегнатата държава, защото това рязко сваля прага на разпалване на гореща война. Нито хибридните действия на бунтовници, нито кибератака от неустановена посока, биха били надеждни доказателства за да бъде поета отговорност за ответен военен отговор.
Формулировката за транспортната мобилност ни касае доколкото пътищата и мостовете, неподходящи за тежки военни машини на САЩ при движение на Изток, не могат да се ремонтират до края на годината. Вторият момент е, че има опасност да се втурнем да строим пътища и мостове, безспорно необходими, но с част от онези 2% от БВП, вместо да ги използваме за крайно належащото модернизиране на армията ни.

- Какви са изводите за Европа и за България от форума на алианса ?
- Европа се държи така, сякаш все още не е разбрала, че поведението на САЩ към нея е свързано не само с новите американски виждания в търговската политика, но и във философията по сигурността. Растящото отчуждаване между САЩ и Европа е основание да се потърси по–конкретно материализиране на европейската политика за сигурност и фокусиране върху източните и югоизточните европейски държави. Едно съсредоточаване на въоръжения и въоръжени сили и масирано американско влияние върху така наречените от Виктория Нюланд „фронтови държави" от Балтийските страни до България може да раздели Европа на Западна и Източна.
САЩ никога не биха изоставили НАТО, защото биха загубили решаващо средство за натиск срещу европейските държави. Възникналите страхове в европейските елити, че Тръмп може да изведе американските въоръжени сили от Европа или дори да напусне алианса, освен неоснователни бяха и много вредни. Както и преекспонирането на заплахата от Русия, пренебрегвайки сериозните промени на Югоизток от нас. Консервативният американски политик Пет Бюкенън казва за положението на Стария континент: „Днешна Европа не се страхува от това, че Путин може да достигне до Рейн. Европа се страхува от това, че Африка и Близкият Изток могат да достигнат Дунав."

- Как ще се развива НАТО занапред след тази среща?
- НАТО винаги ще е толкова силна, колкото отделните й членове. Но организацията се концентрира прекалено върху заплахи отвън /от Изток и от Юг/, без да предвиди сериозните заплахи отвътре.

- Как ще коментирате решението да бъде поканена Македония за член на алианса ?
- Като важно за стабилността на Балканите и за България. Тя отдавна е готова за това. Трябва да се изчака обаче резултата от референдума за новото име на Македония, защото по думите на генералния секретар на НАТО Столтенберг, при отрицателен вот няма да започне процедура по присъединяване.

 standartnews.com


В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код