Койно Койнов: Колкото повече даваш, шансът ти да получиш значително се увеличава


Сподели:
20 Август 2018, Понеделник
Днешната ни среща е с един забележителен българин, чиято мисия помага на много наши сънародници в пределите на родината ни и извън нея.

Неговото дело е революционно, но сякаш не знаем много за тези хора, които повдигат обществото ни години наред. Техният труд надхвърля капацитета на възприятия ни, защото сякаш не сме свикнали да слушаме, да четем за тях, да ги опознаваме.

Изключително съм въодушевена да ви запозная с Койно Койнов - един от първите основатели на училище сред природата в с. Сладка вода през 1992 г. (сред изучаваните предмети са астрономия, анатомия, шах, етнография, етика и гражданско образование). Койно е създател на електронен учебник за българските деца в чужбина, който се радва на широка популярност и на сайт, посветен на древната българска история. Койно Койнов е художник по образование пренесъл своите щрихи за развитие на българщината.

Разкажете ни за себе си.

Всеки от човек си задава въпроса "Кой съм аз и защо живея?". Отговорът на този въпрос се променя и обогатява с годините, но въпросът остава същият и трябва по-често да си го задаваме.

    Търсейки отговора за смисъла на това, което правим, установих, че колкото повече даваш, шансът ти да получиш значително се увеличава. Следвайки това правило, трябва да се научим да търсим ползите за околните от нашите действия, вярвайки, че това ще се отрази в някаква степен и на нашия личен живот.

Опитвайки се да отговоря на вашия въпрос, осъзнавам, че в повечето неща, които съм правил досега, съм се водил от това универсално правило.

Създавате един от първите модели на училища сред природата. Как и кога осъзнахте необходимостта от такъв тип учебно заведение?

Може би си спомняте, че непосредствено след 1989 г. много българи смятаха, че имаме уникален шанс да променим системата, да заживеем нормално и да се случи така желаното възраждане на българския дух. Водени от тази надежда, със съпругата ми решихме да създадем един модел на съвременно българско училище (моля не бъркайте "съвременно " с модерно или елитарно). С група приятели и съмишленици започнахме да обмисляме идеята за Училището – такова, каквото би трябвало да бъде.

    Бяхме първите, пожелали да правят частно училище в България. През 1992 г. правителството ни позволи да създадем училище от І до ІV клас, в което се учи по нови учебни програми, с различна организация на учебния процес и с добавени нови учебни дисциплини (астрономия, анатомия, шах, етика, светознание, етнография и др.).

Организирахме училището като пансион, в който учениците живееха от понеделник до петък. Пансионът е една от малкото форми, които позволяват образоването и възпитаването да бъдат единен процес – когато децата учат и живеят на едно място, с добра организация и дисциплина може да бъде създадена среда за развитие, която въздейства постоянно.

    Животът близко до природата предоставя много естествени ситуации, така всяко нещо, което се случва около децата, може да бъде използвано за повод за учене.

Всъщност частичното отделяне от градската среда се оказа полезно за децата, а пансионът им дава възможност да се научат да живеят в общност и да преживяват събитията реално и в естествената им среда. Нашите ученици бяха по-социализирани от деца, които са живели в градска среда, в която има три различни групи от правила (семейство, училище и улица – различни места, с различни правила, които често си противоречат).

Каква е философията на училището и какви предмети се изучават в началото?

Философията на училището е свързана с идеята, че човекът е свързан с част от еволюционен процес и това ни прави задължени към миналото и отговорни към бъдещето.

Малко хора осъзнават, че ученето е сериозен, дълъг и сложен процес, който е свързан с добра организация и самодисциплина.

    Едно от първите неща, които правехме с децата, беше да създадем у тях мотивация за развитие и потребност за учене. По този начин, ако човек заеме състоянието на ученик, може да учи цял живот.

Много често наричахме Сладка вода "Училище за цял живот", тъй като установихме, че за да бъдем добри учители, трябва да се развиваме непрекъснато.

    Дори имаше учители, които учеха повече от учениците – това бяха всъщност най-добрите ни учители.

Вниманието ни беше насочено и към това – да създаваме среда за учене. Моделирахме средата чрез създаване на правила, чрез събития и преживени положителни емоции, чрез определени игри и така се създаваше атмосфера, подходяща за развитие.

    Когато човек иска да се учи, успява да заеме едно състояние на отвореност, на будност и по-лесно възприема, осъзнава, запаметява и възпроизвежда информацията, която е около него.

Източник: uspelite.bg

В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код