Безсмъртието Рангел Вълчанов


Сподели:
12 Октомври 2018, Петък
Рангел Вълчанов (12 октомври 1928 – 30 септември 2013)

Днес Рангел Вълчанов щеше да навърши 90. С него българското кино има своя уникален Артистизъм. Никой като Рангел не може да обайва така мощно с традиция и нихилизъм, с шопски дяволии и фантазни шрапнели. Днес България няма особени поводи за гордост, но само споменаването на Рангел Вълчанов е сигнал за изправяне на глава. Карнавален артист и фриволен мъдрец, от 50-те насам той е въплъщение на Играта като надцакване между въздух и земя, дух и материя, интуиция и мисъл. Малцина в българската култура са му равни.


Маестрото от Кривина отдавна е надскочил
нашенските измерения на успеха


С неутолим мъжкарски хъс той надхитряше и възрастта. Навярно защото не спря да се изкачва и слиза по житейските стълби, да играе с разум и въображение, да жонглира с ирония и самоирония.


На 23 чаровният светлокос актьор Рангел Вълчанов дебютира в киното с "Тревога" (1951) и оттогава е изиграл 19 роли в свои и чужди филми. Но макар да е автор/съавтор и на 15 сценария за свои произведения, фундаменталната за него, киното и културата ни е ролята му на режисьор – между забранения "На малкия остров" (по сценарий на Валери Петров, 1958) и рекапитулационния "А днес накъде" (по сценарий на Рангел Вълчанов и Георги Данаилов, 2007) създава още 17 игрални филма и 10 документални. Сред заглавията са някои от върховете на българското кино. "На малкия остров", "Слънцето и сянката" (1962), "Инспекторът и нощта" (1963), "Вълчицата" (1965), "С любов и нежност" (1978), "Лачените обувки на незнайния воин" (1979), "Закъде пътувате" (1986), "А сега накъде" (1988)... - все изстрадани от Рангел буйства на свободата върху несвободния терен на българския манталитет, територии на вечната му игра на жмичка с разните лимити, опити да се обгледа човека в екстремни мигове. Независимо дали се занимава с идеология или с жанр, дали се вдъхновява от спомени, фолклор или Фелини, дали се забавлява или тъгува, дали е патетичен или ироничен, еротичен или свенлив, Рангел Вълчанов създаваше своя смел Филм на неизбродимия артистизъм.


От ексцентрично-философското road movie "За къде пътувате" с Георги Данаилов и оператора Радослав Спасов започнаха дръзко за времето си постмодерно пътуване. То продължи в разтърсващата драма на младежкото манипулиране "А сега накъде", с онзи финал на вкаменяване, който тогава възприехме като стон срещу липсата на всякакви възможности за докосване на свободата. Двадесет години по-късно Рангел направи продължението "А днес накъде", половината от изпълнителите дойдоха от чужбина, а сякаш нищо не се бе променило.


Цитати и детайли от "А сега накъде" общуват с бинарността на днешното представяне на героите - документално и игрово, с "Тайната вечеря" и молитвата, а самият Рангел присъства в кадър като фрустриран маестро. Подобен травматичен и носталгичен жест в киното ни няма. "А днес накъде" започва с прелестен цитат от "А сега накъде" и в началото на филма лети онова митично перце, което Ани Вълчанова взема от земята. Във финала на филма е полудяла перушина, с която сякаш хиляди обезперени гълъби или надежди, мечти или илюзии се свличат върху ни.


Търсаческо, щуро, еклектично, храбро и витално,
киното на Рангел Вълчанов пробива страсти, проблеми и територии
с постоянството на безотказен свредел


И все пак шедьовърът му е мъчително чаканата изповедално-омайна фреска на българското село "Лачените обувки на незнайния воин" – умопомрачителна мозайка от типажи и видения, слепена от потока на вчерашните детски вълнения и днешните мъжки тъги. Неслучайно на него бе кръстен големият проект на БНТ "Лачените обувки на българското кино", а самият филм попадна на седмо място в тв класацията "10-те най-любими български филма".


Кагато спря да снима, неуморният чешит Рангел написа първата си книга със симптоматичното заглавие "Всички ще умрем, а сега наздраве" (2010, изд. "Жанет-45") - уникално четиво, подобно на автора си. В нея събира реални случки и мистификации, спомени и фикции, народопсихологически бликове... С лудата си конспиративност книгата буквално взривява жанра мемоаристика. После, когато от болестта гласът му секна, написа "Ура! Най-после и онемях!" (2012, изд. "Жанет-45"), където четем: "След дива любовна нощ гонихме една зелена диня в морската вода и така посрещнахме изгрева на слънцето. Тогава, съвсем неочаквано, на брега спряха два сини камиона ЗИЛ – прочутите съветски "сделани камиони": единият пълен с жени, а другият с мъже. Незнайно откъде и за колко време, тези селяни бяха дошли за морския изгрев. Слязоха от камионите мълчаливи. Жените вдигнаха срамежливо селските си рокли малко над коленете, а мъжете навиха крачоли. Бавно нагазиха в тихите утринни води на Черно море и съвсем неочаквано запяха "Горо ле, горо зелена!". Това другаде няма как да се прочете. Малко преди да си отиде, излезе третата му книга "Хем съм сам, хем няма никой" (2013, изд. "Сиела"), пълна с лакърдии и проникновения. Премиерата й се превърна в жежко и ритуално обяснение в любов на неподражаемия Рангел.

Наследството, оставено ни от Маестрото, е безценно – не само като филми, роли, постановки и книги, а и като гражданска позиция, човешко общуване. Неповторимо е живото му обаяние, а фестивалното пребиваване с Рангел е превиване от смях. Неслучайно пиша в сегашно време – продължава да ни липсва. Няма кой да каже заветната парола Je suis très fatigué (Много съм уморен). За него нито възрастта, нито болестите бяха повод за униние.


Нашият уникат Рангел Вълчанов е известен с факта,
че е магнит за всяка аудитория


– от интимната, през филмовата до телевизионната. Банална истина е, че ресурсът му за магнетични благолажи е неизчерпаем. С киното му са си лика-прилика – вироглави и чудати, витални и безпардонни... Случвало се е дори Рангел разказвачът да бие по остроумие Рангел режисьора.


На 8 октомври във филмотечното кино "Одеон" малцина се събрахме, за да отбележим 90-годишнината му с чехословашкия филм "Лице под маска" (1970). Но това не е всичко - на обедни безплатни прожекции там ще покажат почти всичките филми на Рангел Вълчанов.


В пъстрата суматоха от образи, парадокси, реминисценции, препратки, разсъждения и внушения изскача неговата внушителна вселена. Сега, когато всичко е в минало време, голямата рекапитулация на творчеството му предстои. Все още го осъзнаваме, а Рангел ни гледа отгоре с хитро присвити очи.

Източник: dnevnik.bg

В категории: Анализи, Култура

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код