Доц. Антоний Гълъбов: „Обединени патриоти“ никога не са били коалиция


Сподели:
19 Октомври 2018, Петък
Интервю с политологът доц. Антоний Гълъбов за разкола в коалицията на „Обединени патриоти”, както и разместените пластове на политическата ситуация у нас




Антоний Гълъбов е роден на 30 януари 1964 г. в София. Завършва Социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в София през 1989 г. Той е доктор по социология с дисертация на тема „Етническа идентичност и етнически конфликти“.
Гълъбов е научен сътрудник ІІ степен в Института по социология към Българската академия на науките в периода 2005–2008 г. Доцент в Департамент Политически науки на Нов български университет.
Ръководител е на Работната група по ромските въпроси при Националния съвет по етнически и демографски въпроси при Министерския съвет в периода 1997-2001г. Гълъбов е експерт на Асоциация „Прозрачност без граници“ (1998-). 
Член на Управителния съвет на Международната асоциация за културна политика Ubuquite Culrure(s) – Париж, Франция (2003). Основател и член на Българско общество за индивидуална свобода БОИС (2003). Заместник-председател на Научния комитет на Асоциация EUROPA – Лимож, Франция (2004) Председател на Управителния съвет на Институт за публични политики и партньорство (2005). Член на редакционния съвет на списание „Лидер“ (2005–2006). Член на редакционния екип на списание BM „Business Magazine“ (2008).     


Доц. Гълъбов, вчера станахме свидетели на поредния разрив в т.нар. „малка коалиция” – партията на Валери Симеонов оттегли подкрепата си към Волен Сидеров като председател на парламентарната група. На какво се дължи този конфликт и може ли той да доведе до края на коалицията „Обединени патриоти”?

Той е пореден, но е по-различен. Сблъсъкът вчера е продължение на едно напрежение, което се генерира след изявленията на Валери Симеонов по повод руския патриарх. Тогава някак това въже се опъна много рязко. Видя се кой дърпа, кой тегли и за какво всъщност става дума.

В момента основното ядро е по същата линия, свързано е с намерението на Вселенския патриарх да признае самостоятелна украинска църква. Това много ясно открои това направление. Много ясно открои проруския патриотизъм, който заема много често част от българския политически елит.

Не мога да разбера какво означава „патриотизъм”, когато си патриот на чужда държава, но това е явно тема, която по-трудно ми се удава.

От гледна точка на т.нар. „малка коалиция”, тя всъщност никога не е била коалиция. Това са три политически формации, които се явиха заедно на избори, но зад тях има още 16. Политическата коалиция „Обединени патриоти” обединяваше много широк кръг от хора. И това, че имат обща парламентарна група е единственият им ангажимент един към друг.

Всъщност ядрото там, където е основното бойно поле по отношение на стабилността на управлението, е управленската програма. Макар и пореден, макар и все по-агресивен да е сблъсъкът, доколкото той не засяга постигнатото съгласие по управленската програма, поне засега това напрежение не влияе пряко върху перспективите за оцеляване на правителството и на управляващото мнозинство.

Малко по-сложна ще бъде работата в самото Народно събрание ако наистина се стигне до снемане на доверие от председателя на парламентарната група, респективно до оттегляне на народните представители на НФСБ от парламентарната група. Там работата в парламента може да пострада повече, но съгласието е постигнато само върху приоритетите на управленската програма. Във всички останали теми четирите партии, които управляват, са свободни да правят каквото си пожелаят.

Може ли Борисов да управлява тези конфликти и иска ли да ги управлява, в негов интерес ли е това?

Аз смятам, а и от последните му изявления от Брюксел вчера като че ли се усеща, че той вече не желае да играе ролята на помирител между тях. Той си дава сметка за това, че прекалено многото шум в политиката вреди от гледна точка на общото усещане на хората за това, че управлението е стабилно.

Предполагам, че ще се опита да препотвърди съгласието относно управленската програма. Ако следващият коалиционен съвет приеме разбирането за това, че ние вече сме в предизборна кампания за европейски избори, че вече се работи за следващите местни избори, че всяка една от тези партии се опитва да се отличи с нещо и да бъде забелязана, но едновременно с това препотвърждава ангажимента си към управленската програма, мисля, че това ще разграничи нещата по-ясно.

Споменахте и европейските избори – кой ще спечели и кой ще изгуби избирателна подкрепа след това разделение в коалицията?

Слушах внимателно анализа на Волен Сидеров и не съм съгласен с него, защото не смятам, че става дума за каквато и да е революция. Той очаква, че националпопулистките партии навсякъде в ЕП ще имат по-сериозно влияние, но аз не съм убеден в това.

По-скоро онова, което е сигурно и може да бъде очаквано на следващите европейски избори с всички рискове разбира се на това, че не знаем как ще завърши този европейски цикъл, е, че социалистите и социалдемократите ще продължат да стоят в дълбока периферия.

Те загубиха на много места избори. Лявата перспектива за развитието на ЕС вдъхва все по-малко доверие. Така че по някакъв начин всичко е изместено в полето на дясноцентристкия дебат.

Това изкривяване не е добро, защото то ощетява до голяма степен възможността за правене на смислена политика и точно затова не може да се твърди, че националистическите парии по дефиниция са десни.

Десните са консервативни политически сили, а пък Русия била консервативна сила, както вчера ни обясни г-н Сидеров. Няма как да е вярно това и то не е вярно.  По-важното е, че избирателите, които някак са готови да потвърдят подобно твърдение, не очаквам да са толкова много.

Разделителната линия по отношение на следващите европейски избори няма да е дали обичаме Русия, или не. Време е най-после всъщност да се разбере, че няма държава, която се казва Русия, има Руска Федерация. Русофилите могат да говорят за Русия само в хоризонта на преди един век.

Русия изчезна като държава преди малко повече от един век. В момента имаме една Руска Федерация, която уж обединява едни страни, но в крайна сметка се върна към стария имперски модел на правене на политика на Царство Русия.

Така че това не може да е разделителна линия за европейския дебат. Разделителната линия е „доколко Европа” и „каква Европа”. България трябва да влезе в този дебат най-после, защото ние имаме опит, който е много важен за ЕС, ние имаме гледна точка, която е стратегическа както по отношение на миграция, така и по отношение на сигурност, така и по отношение на енергетика.

Следващият ЕП трябва да реши тези три големи въпроса. Аз от две години повтарям, че е време за нов договор за ЕС. Предполагам и, че изборите за ЕП ще потвърдят това. Лисабонският договор, въпреки че беше изключително интелигентно направен като потушаване на кризата заради невъзможността да се приеме европейска конституция, беше временен договор.

Време е да вървим към нов договор, в който да има обща енергийна политика, да има обща миграционна политика и да има обща външна политика и политика на сигурност. Тези три общи политики са истинският залог за Европа. Ако успеем да постигнем съгласие по тях, това ще даде изключителна енергия и възможности за развитие на Европа.

Има още едно фалшиво разделение. Не е вярно, че ако симпатизираш на Орбан като политически деец, това е срещу Европа. Истината е, че хората, които водят европейските институции в момента, забравиха в голяма степен в какво е силата на европейския процес. Силата на европейския процес е в това, че ние преговаряме. Ние различаваме конфликт, различаваме риск и преговаряме докато постигнем съгласие по него.

Нито миграционната криза, нито опасенията на местните националполулистки формации не бяха разпознати нито като риск, нито като конфликт. Европейските институции не подходиха към тях през преговори. Точно затова радикализираха в известен смисъл позицията на Орбан, напът са да го направят по отношение на Полша, но това е фалшиво разделение.

Ние сме различни, всички сме различни и точно това ни дава възможността да преговаряме и да бъдем равни пред закона. Нарушаването на европейските закони няма да бъде толерирано и това е сигурно. Но това не означава, че не е време на преговаряме по промени в тях.

В това отношение героизирането на Орбан е фалшив път, който не води до никъде. Засега слабостта е в европейските институции, които не успяха да разпознаят, че по този начин превръщат Орбан в Орбанизъм – превръщат го в някаква политическа тенденция, но той е всичко друго, но не и това. Той е обикновен опортюнист, който търси възможността да маневрира и с Руската Федерация, и с ЕС, и с Щатите и с всеки друг, само и само да удържи властта. Така че опортюнизмът не е нова идеология.

Нека се върнем на вътрешнополитическа тема – има роля Николай Бареков в разделението в ОП, завъртя се напоследък около техните лидери?

Не само напоследък. Всъщност той влезе в ЕП с друга от тези три партии. Той беше в съюз с ВМРО.

Евентуалният му съюз с „Атака” не би трябвало да изненадва никого, защото той по принцип беше конструиран като политически проект именно за да опита да внесе някакъв допълнителен елемент в това поле.

Без всякакво съмнение с началото на предизборната кампания за европейски избори ние се изправяме пред същата ситуация, очевидно някой отново е готов да инвестира в подобен тип политически проект. Това не би трябвало да изненадва никого.

Г-н Бареков ознаменува присъствието си в ЕП със серия от собствени снимки с различни хора, но като се изключи това, нищо консервативно, нито реформистко не се появи.

Явно е, че „Атака” търси европейска легитимност, опитвайки се да достигне до партията на Европейските консерватори и реформисти, тя има право да го направи. Време на пренареждане на европейския политически живот е настъпило. Съвсем друго е какво би донесъл г-н Бареков на един подобен съюз.

Сега къде седи ДПС във вътрешнополитическата ситуация и как гледате на възможността тя да се опита да се приближи към ГЕРБ, за да може да се коалира с нея в едно евентуално следващо управление?

Аз мисля, че от самото начало на това управление ДПС много ясно е диференцирала нещата. ДПС е против участието на ОП в управлението и с това се изчерпват аргументите му против управлението.

Това означава, че ДПС при определени обстоятелства би било готово да работи с ГЕРБ. Съвсем друг въпрос е доколко ГЕРБ биха били склонни да заменят партньорите си, но това е разбира се въпрос на техен интерес.

ДПС бавно възстановява влиянието си – бавно, но неотклонно, както виждаме от последните данни. Можем да кажем, че ДПС се върна в предишната си кондиция от преди създаването на ДОСТ. Според мен те ще направят всичко възможно да се представят добре на предстоящите избори за ЕП.

Без да искат, а може би и по някакъв начин давайки си сметка за това, хора като г-н Сидеров работят за ДПС. Не ме интересува дали той има някакви контакти с някого от ДПС, или не, но в момента, в който кажете че основният сблъсък е по линията консерватизъм-либерализъм и определите г-н Бареков като консерватор, от това печелят либералите.

Така че ДПС сериозно се готви както за европейските, така и за местните избори и предполагам, че ще успее да постигне един добър резултат. Този добър резултат ще бъде основа за следващи преговори.




Източник: debati.bg

В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код