Десислава и Савина от Orange Books: "Наблягаме на личното отношение към книгите и читателите"


Сподели:
22 Януари 2019, Вторник

Десислава Желева (Деси) и Савина Николова (Сав) са двете момичета зад издателство Orange Books


Пътищата ни чисто физически не се бяха пресичали доскоро, но щом и това стана, вече бях сигурна, че мястото на тези две млади и успели девойки (както би се изразил Володя Стоянов) е точно при Успелите. Дълго бавих самото интервю, а уводът винаги ми е безкрайно труден за писане. Мисля, че те са определението за динамично дуо - еднакво мислещи в някои отношения и коренно различни в други. Може би точно това ги прави толкова ярки и ги кара да изпъкват в издателския бизнес.

А и са толкова girl power, че не можах да им се нарадвам.

Едно интервю не е достатъчно, затова и получаваш цели 2 (страници). 

Да започнем отначало - как се запознахте?

Савина: Оооо. Не знам дали не сме го споделяли вече. Започнахме работа в Orange заедно. В един и същи ден ни беше първият работен ден, но сме се засичали преди това в университета, във ФЖМК. Не сме се познавали обаче, знаели сме се. Незнайно защо в университета имах нехубави впечатления от Деси. Не, че съм я познавала, но като съм я засичала, нали знаеш, гледаш някакъв човек без да комуникираш с него и си изграждаш в главата някаква представа. И дойдох тук първия ден и си казах "Оф, с тая ли сега ще работя?" (смее се). Мисля, че сравнително бързо след това разчупихме ледовете. Не е като да сме се мразили две години и тогава да сме станали най-добри приятелки...

Деси: Знаеш, ярките личности никой не ги харесва. (смее се).

Савина: Ха-ха-ха. Веднага като се запознахме разбрах, че съм си мислела някакви неща за нея, които въобще не са верни.

Деси: За мен е много важно това, че започнахме от един и същи ден, от един и същи час, от едно и също място. Следващите няколко години се развиха горе-долу сходно и за двете ни - минавахме напред почти едновременно в йерархията на Orange и ни се случваха хубави неща. Развивахме се заедно с всичко около нас, което беше наистина хубаво.

И на двете книжната ви кариера започва от Orange. А какви искахте да станете като бяхте малки?

Деси: Първо исках да бъда писател, по-късно исках да бъда журналист. Всички по-големи мечти за мен винаги са били свързани с писането по някакъв начин. Обаче за мен е много важно нещо, което разбрах по-късно. Мисля, че всеки тийнейджър е имал нужда да се изразява по някакъв начин, чрез някакъв вид творчество. Това обикновено е фаза. Ако тази фаза продължи и след тийнейджърството, значи нещо отвътре те кара да го правиш, а не е просто момент от твоето порастване. Смятам, че за да продължава човек да пише след тази фаза трябва наистина да има какво да каже, а аз не мисля, че тогава имах.

Това мисля, че е проблем на много пишещи - искат да пишат, но нямат нещо важно, което да кажат. Тогава реших, че ако някой ден се появи отново художественото писане, то ще е само ако имам какво да кажа. Така се обърнах към журналистическото писане и влязох Журналистика в университета. Тъй че винаги съм знаела, че каквото и да работя, ще е нещо свързано с писането.

Савина: Аз исках да стана журналист. Може би защото винаги съм била устата и майка ми казваше, че ако не стана журналист, няма какво друго да стане от мен (смее се). Даже сега не толкова, колкото като бях на 10-15 години. Каквото и да се говореше сериозно вкъщи, аз исках във всичко да се намеся. Затова и кандидатствах Журналистика, исках това, но Слава Богу не се случи. От сегашната си гледна точка осъзнавам колко голям късмет е било, че не ме приеха Журналистика.

Как се справяте с конкуренцията в бизнеса? Има няколко големи издателства и доста малки - как изпъквате между всички тях?

Савина: Не знам дали издателствата в България го осъзнават, но според мен има място за всички ни, можем всички да го работим и всички да имаме читатели. Точно затова не се чувстваме в някаква много жестока конкуренция с някого. Другото важно при нас е, че наблягаме на личното отношение - и към книгите, които издаваме, и към читателите.

Деси: Мисля, че Сав е права. Пазарът расте всяка година и това се мери с цифри - цифрите няма как да лъжат. Книги се купуват все повече - дали се четат повече или не, не е ясно. Но се купуват. Ние никога не сме се сравнявали с други, дори се радваме, когато някой направи нещо хубаво. Издаваме достатъчно малко книги, за да застанем с името и личността си зад всяка една от тях. Това няма как да бъде фалшифицирано, няма как да вземем готов модел отнякъде и да сме сигурни, че ще работи за нас, защото така или иначе моделът, който по естествен път приехме се оказа печеливш. Най-доброто, което можем да направим е да останем честни към себе си.

Хайде да ви задам един въпрос, който никога не съм задавала - евтини или скъпи трябва да бъдат книгите? Евтини (или направо безплатни), за да стигат до повече читатели или скъпи, за да бъде добре заплатен трудът на всички, които работят по една книга?

Деси: Аз мисля, че схващането, че знанието и книгите трябва да бъдат някакво общо благо, което като въздуха, просто ти се полага, не е много правилно, защото това са неща, зад които стои много труд и то не само на един чoвек. И да, това, че ще го пуснеш безплатно най-вероятно ще ти даде повече читатели, но те обезценява теб като човек, който е стоял 5, 50 или 500 нощи и е работил върху това нещо. Това, разбира се, не означава, че трябва да се поискат купища пари заради многото вложен труд - има си разумна граница за всяко едно нещо.

Ние сме от издателствата, които се опитват да държат много приемливи цени, именно защото знаем, че голяма част от нашите читатели са млади хора, ученици и се съобразяваме с това. От друга страна има книги с много скъпи авторски права, работата на преводачите, коректори и т.н. е скъпа и за да продължаваме да издаваме книги, ние трябва и да ги продаваме. Затова и няма как да ги качваме свободно след всичкия този труд и всички да ги свалят, защото се полага, а ние след това да ходим на Графа да пеем песни на Володя Стоянов, за да припечелим някой лев (смее се).

Савина: Както и да го погледнем това е труд и книгите са продукт. И макар сравнението да не е точно, както плащаш за сиренето в магазина, което някой е произвел, така плащаш и за книгите. След написването на книгата и купуването на правата, при преводната литература са замесени над 10 човека и всеки тежи на мястото си. Затова е логично и книгите да струват пари, да не са безплатни и да не се полагат на никого в крайна сметка. И аз самата като читател съм на мнението, че ако една книга е направена добре, нямам нищо против да струва определена сума, разбира се, отново казваме, в границите на разумното. Не съм от хората, които са за 1 или 2 лв повече корична цена, стига всички да са си свършили работата добре. Тогава с удоволствие бих платила повече.

А какво не ви харесва в литературния живот в България и какво още има да се желае?

Савина: Аз мога да кажа нещо, което ми прави лошо впечатление. Много голяма част от издателите правят съзнателно или несъзнателно една грешка, която не знам доколко им влияе, но все пак. Има много хубави книги, при които никой не се е погрижил за външния им вид. Може би на пръв поглед това не е толкова голям проблем според много хора, но за мен, ако една книга не те привлече чисто визуално, какво правим.

Деси: Темата за българската съвременна литература винаги ме е вълнувала страшно много. Откакто прочетох първия си разказ на Алек Попов до последната книга на Здравка Евтимова. Проблемът за мен е, че българинът много иска да пише и вече има всякакви канали чрез които може да се популяризира и да го прави, което не е лошо. Чудесно е, че хората имат по-голямо поле за изява. Проблемът е, че колкото повече стават българските съвременни книги, толкова по-трудно е да намериш качествените между тях. Заради това на мен ми става неприятно и тъжно понякога, когато се задръства пазарът с плява, която пречи на читателя да се ориентира. Далеч съм от мисълта, че трябва да има някаква инстанция, която да казва кои книги стават и кои не, но с навлизането на съвременните технологии начините да се изявиш станаха много повече, което смятам, че понякога играе лоша шега на читателите, а и на авторите.

За да не ви карам да избирате любима книга, кажете ми какво четете в момента?

Деси: Аз чета последната книга на Маркъс Зюсък . Не е издадена на български още. Един чудесен роман, в който се разказва за няколко братя на различна възраст. Майка им е починала, баща им го няма, не става ясно къде е, но става ясно, че не иска да има много общо с тях. Живеят в голяма къща заедно с магаре, рибка, куче. Един ден баща им се връща с един единствен въпрос - иска ли някой от тях да му помогне да направи мост. Най-малкият от тях решава да му помогне и тръгва с него. Маркъс Зюсък пише по феноменален начин, писател, който може да направи всичко с теб. Много се радвам, че на родния пазар е толкова харесван и четен. И преди години, когато бях още книжар, бях ужасно щастлива, когато един от любимите ми писатели - Георги Господинов, дойде да търси една от любимите ми книги - Крадецът на книги. Това беше страхотен момент. Цял живот ще го помня.

Савина: Аз чета книга, която проучвам за издаване и не ми се иска да казвам нейното заглавие. Преди това четох една доста скандална, може да се каже, книга за любовта между едно много младо момиче и един доста по-възрастен господин. Историята на един композитор, който се влюбва в малката дъщеря на автор на пиеса, за която композира музика. Когато се запознават тя е доста малка, но той решава, че е музата му и ще я чака. Книгата е тип Лолита, незнайно защо веднага реших, че трябва да я прочета. (смее се)

А има ли много книги, които не сте дочели?

Деси: Аз - да. Животът е твърде кратък, за да продължа книга, която ме дразни след първата 1/3 от нея да речем. Случва се и да ги изтикам докрай, ако реша, но обикновено няма много смисъл в това.

Савина: Аз не. Случвало се е, но имам чувството, че ми тежи на съвестта. Има явно някаква скала за това колко ме дразни една книга. Има някои, които не ми тежат на съвестта, че съм ги оставила, но има някои, които ме ровичкат.

И за финал - какво искате да кажете на читателите на Успелите?

Савина: Аз искам да им кажа да четат, каквото им се чете, защото има ограничен брой книги, до които могат да стигнат в този живот. Така че хем да подбират внимателно, но и да не си слагат бариери, когато им се чете нещо. Да четат повече.

Деси: Пожелавам им да бъдат любопитни и да четат жанрове, които не са пробвали. Да се вслушват в съветите на най-близките си, когато има препоръчат книга или филм. Да не мислят, че нещо не е за тях, а да бъдат отворени към новото, дори да е нещо странно и нетипично. Да прочетеш любима книга на твой близък човек е като да надникнеш в него по някакъв начин. Така че прочетете книга на ваш близък човек и опитайте да разберете защо толкова му е харесала.



Източник: uspelite.bg

В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код