Вредителство – текстът от НК, който никога не стигна до съд


Сподели:
23 Януари 2019, Сряда
Значимата практика на Върховния съд не познава дело по член 107 от Наказателния кодекс, използван от прокуратурата за подслушването на Сашо Дончев

В последните 50 години в България не е водено нито едно дело за така нареченото "вредителство" – архаично понятие от Наказателния кодекс, което съществува и до днес.
Тъкмо по този текст обаче беше образувана прокурорска проверка на собственика на „Овергаз“ и в. „Сега“ Сашо Дончев, стана ясно в понеделник. Проверката за "вредителство" е позволила и използването на специални разузнавателни средства (СРС) срещу Дончев.

В сборниците със значима съдебна практика на Върховния съд (и впоследствие Върховния касационен съд) не е отразено нито едно дело за вредителство в периода между 1968 и 2000 г., показва справка на Свободна Европа. Не е известно българският съд някога да е разглеждал такъв казус и след това.

Генезисът на въпросния текст датира от 1948 г., а последната му редакция е от 1968 г. По тази причина председателят на Конституционния съд и бивш главен прокурор Борис Велчев го определя като „празна разпоредба“.

„Обектът на това престъпление трудно може да бъде определен. Ако към годината на своето създаване съставът на чл. 107 от НК е защитавал обществените отношения, свързани с икономическата основа на властта, в наши дни това трудно може да бъде споделено. Икономическата основа на съвременната българска държава е построена на конституционни принципи, които са качествено различни от тези, съществували през 1968 г. Свободната стопанска инициатива, прокламирана от чл. 19 на Конституцията, съставлява новата икономическа основа на държавността”, пише Велчев в монографията си „Престъпления против републиката“ от 2014 г.

Той обаче отказа да коментира пред Свободна Европа каква може да е причината за използването на този текст от НК през 2017 г., когато е образувана проверката на Софийската градска прокуратура срещу Дончев, тъй като не познава детайлите по случая.

„Няма как свободната стопанска инициатива да бъде засегната от посочените в чл. 107 от НК форми на изпълнително деяние, с оглед предвидените в състава начини на тяхното осъществяване. Това поставя под съмнение смисъла от съществуването на състава на чл. 107 от НК. Ако един състав няма свой собствен обект, ако не защитава значими обществени отношения, той се превръща в празна разпоредба. Не виждам смисъл от състава на чл. 107 от НК в наши дни. Липсата на обект прави този състав ненужен, а неговия анализ – безпредметен“, казва бившият главен прокурор в монографията си.

Велчев е скептичен и към възможността този текст да бъде прилаган в случаи на разпространяване на неверни твърдения, създаващи рискове за стабилността на банковата система. Подобни идеи се появяват в юридическите среди покрай срива на „Корпоративна търговска банка“ (КТБ).

„Фактът, че подобно деяние може обективно да разстрои икономиката на страната не означава непременно, че е извършено с тази цел. Ако законодателят реши, той трябва да създаде специален състав за причиняването на „банкова паника“. Лично аз съм скептичен в оценката си за ползата от такъв състав. Иначе, тези разсъждения – за теоретичната възможност de lege lata разпоредбата на чл. 107 от НК да бъде използвана при противодействието на предизвикана банкова паника с противодържавна цел не са достатъчни, за да оправдаят запазването на този състав”, заявява Борис Велчев в книгата си „Престъпления против републиката“.

Мнението му застъпва и бившият председател на Националното бюро за контрол на СРС (НБКСРС) Бойко Рашков, който потвърди пред Свободна Европа, че в рамките на неговия мандат органът е взел решение да провери случай с подслушване, основано на прокурорска преписка по член 107. Такава обаче не е извършена заради отказ на ДАНС да предостави на бюрото материалите, използвани за отправяне на искане до съда за разрешение на СРС. Става въпрос именно за казуса със Сашо Дончев.
До този момент от прокуратурата не са оповестявали официално, че подозират собственика на „Овергаз“ и в. „Сега“ именно в престъпление, което е познато от времената на сталинисткото правораздаване. Без коментар от ръководството на държавното обвинение остава и обстоятелството, че Дончев е бил поставен под контрола на ДАНС непосредствено преди скандалната му среща с главния прокурор Сотир Цацаров в офиса на тогавашния функционер на БСП Георги Гергов през март 2017 г.

Източник: svobodnaevropa.bg

В категории: Анализи,

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код