Проф. Славия Бърлиева: "В цяла Европа катедрите по българистика се закриват за сметка на русистиката "


Сподели:
15 Февруари 2019, Петък
1150 г. от кончината на Св. Константин-Кирил Философ

Хиляда сто и петдесет години след успението на Св. Константин-Кирил Философ (14 февруари 869 г.) делото му не само е живо, но учени от редица страни все още изучават богатото му житие. Затова и днес – когато честваме представянето му пред Бога, изследователи от шест държави – България, Германия, Гърция, Италия, Полша и Русия, представят най-новите си достижения на конференция с наслов “Нему да бъде слава, чест и почит”. Тридневният научен форум е организиран от Кирило-Методиевския научен център към БАН и е посветен също на 150 годишнината от основаваното на академията.

Почитаме Константин-Кирил Философ като създател, заедно със своя брат Методий, на славянската писменост. Ала още по-значим е той в ролята си на творец на старобългарския литературен език, признат за третия класически език на християнството в Средновековна Европа наравно с гръцкия и с латинския. Изобщо българските земи открай време са давали простор на старата графична култура – гръцкото и латинското писмо, готската азбука, глаголицата и, разбира се, кирилицата.
рябва винаги да подчертаваме, че кирилицата е създадена в България от учениците на Кирил и Методий и тя е най-големият ни принос в европейската култура – казва проф. д-р Славия Бърлиева, директор на Кирило-Методиевския научен център. – И ако ги нямаше просветените владетели от Кирило-Методиевата епоха, нищо от това свято дело нямаше да бъде съхранено днес и вероятно – като в земите на западните славяни, щяхме да пишем на латиница. Не бива да забравяме също така, че Кирил и Методий разчупват гръко-римския модел на европейската култура и привнасят в него славянския елемент. Затова нека не позволяваме – както се случи неотдавна, да бъдем дразнени по най-груб начин с идеи, че кирилицата е създадена в Македония. И нека обучаваме младите хора да знаят, че азбуката е един от основните параметри на националната ни идентичност, че ни е пазила от всякакви асимилации и че не трябва да се отказваме от нея.

И какво по-смущаващо от новината, че това знание не просто може да изтлее, но да бъде подменено с “факти”, изфабрикувани за целите на нечия геополитическа игра.

В момента в цяла Европа катедрите по славистика, българистика и т. нар. малки славянски езици се закриват за сметка на русистиката – заявява проф. Славия Бърлиева. – Това е лесно обясним политико-икономически феномен, който, за съжаление, отмества интересите на славистите от този пръв етап на Кирило-Методиевото дело. Пресен пример е катедрата “Славистика и балканистика” във Виенския университет, където силно присъстваха българистичните изследвания. На мястото на изключителния млад австрийски учен с добър български и сръбски език обаче беше извикан от Русия специалист – може би също толкова добър, но нямащ нищо общо с балканистиката. Така в катедрата днес има само русисти и нито един представител на балканските страни. БАН се обърна към австрийския министър на просветата и науката с апел да бъде запазена българистиката, но това не се случи. А и нашата държава в лицето на външното ни министерство не си направи труд, въпреки че също беше сезирана.

А равносметката от това бездействие е еднозначна – страната ни се лиши от още едно средище, което да подготвя посланици на българската култура по света.

За мен това е безхаберие и поредна демонстрация на липсата на всякаква чувствителност към духовността – но духовното не носи приходи, не може да се подели и продаде. Това са все неща, чието действие се отнася до няколко поколения след нас и очевидно силните на деня не са заинтересувани от тях, коментира проф. д-р Славия Бърлиева.

Източник: bnr.bg

В категории: Анализи, Новините

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код