Проф. Нина Дюлгерова: "Западът винаги решава своите проблеми за сметка на Изтока"


Сподели:
12 Март 2019, Вторник
В момента битката е за историческата памет и за хората, казва известната специалистка по история и международни отношения

Нина Дюлгерова е професор по международни отношения, доктор на икономическите науки, доцент и доктор по нова и най-нова обща история. Специализирала е в Русия, Италия, Полша, САЩ, Холандия, Азербайджан. 

"Най-важното е да запазим историята и човешкия геном"

- Проф. Дюлгерова, в дните след Трети март отведнъж секнаха инсинуациите и хулите по Русия, с които т.нар. русофоби гарнират Освобождението ни от турско иго. Защо тъкмо около националния ни празник и около основните дати в нашата история се активизира тази неголяма, но добре обгрижвана от електронните медии група, която неизменно внушава на хората, че празникът им не е празник, а напротив?

- Трети март с решение на Великото народно събрание стана национален празник, за да бъде отхвърлен Девети септември. И както ми казаха участници в събитията от началото на 90-те години - и защото на тази дата имал рожден ден Желю Желев. И седесарите тогава решили да се подмажат на своя вожд. Искам да кажа, че отбeлязването дори на светлите дни за България е подвластно на политически съображения. Т.е. отбелязва се онова, което е изгодно за властващите в момента и по начин, който съответства на техните интереси, съобразени, разбира се, с тези на техните външни господари. 

Всъщност, в момента битката е за историята и за историческата памет. В това отношение се действа последователно и стабилно, следвайки  принципа на Гьобелс - една лъжа, повторена 100 пъти, става истина. Забелязала съм, че когато работя със студенти, се сблъсквам със следния феномен.  Съвременните събития няма как да анализираш, представяни без историческа ретроспекция. Русия няма как да бъде елиминирана в глобалния и регионален контекст. Обикновено  връзката я правя с въпроси за знания от учебниците по история,  а те ми казват: "В тях обаче пише, че Русия нищо не ни е дала, а това, което е направила, не е било хубаво за България. Цитирам по памет.  Единици са тези, които могат да мислят над  събития и години извън ХХІ век.Същото се отнася и за някои журналисти, които примерно за държавния преврат в Украйна през 2014 г., ми реагират с думите: а, вие много далече се връщате! Това е съзнателна политика, и то не толкова на нашия пишманполитически елит. Това е световна тенденция, която е ориентирана към забравата, към елиминирането на подвизите и достойнствата на всеки един народ, защото хора без памет се контролират много по-лесно, отколкото хора с достойнство.

- Какво означава "политкоректна история"?

- Означава от историята да се казва само това, което е изгодно на властимащите в момента. Другото да се скрива или да се изкривява. "Политкоректна история" не е терминът, който използват професионалистите - дали са историци, политолози или геополитици. Политкоректната история е термин, който властимеющите през последните години използват, за да елиминират всяка позиция и мнение, което е различно от официалното, т.е. от тяхното. Ако  трябва да бъдем точни, това е квитесенцията на цензурата, която надминава по своите размери и своя натиск цензурата, която имахме преди Десети ноември.

Последиците са пагубни за всеки народ, но има глобален натиск историята да се използва по този начин за политически цели. Аз непрекъснато цитирам една случка - световните медии огласиха една фраза на Сорос, която той казал преди година в Давос на един прием: "Аз не знам кое по-напред ще се разпадне - Русия или Европейският съюз". Всичко се тласка в тази посока - на разпад. Моята теза обаче е, че законите на физиката са непреодолими, което означава, че на всяко действие има и противодействие. В момента виждаме поведението на Унгария, на Италия. Нашият Борисов най-накрая се опитва по мъжки да защитава национални интереси, но не му се получава много добре, тъй като агресивната некомпетентност е вопиюща.

- Пробутването на тази политика платено ли е? На нейните апологети плаща ли се, за да натрапват тези деструктивни позиции?

- Разбира се. Ще отговоря с контравъпрос - бих искала да знам дали преди русофобските изяви на Иво Инджев или на Александър Йорданов сте чели нещо от тях на исторически теми? Всеки може да говори на исторически теми. Проблемът е в това, че, за да станеш професионалист, трябва преди това да си се ровил в архивите и то дълго време. Добре е да си завършил история, тъй като това е занаят.  И тогава  да изминеш дългия път за преоткриването си, което е свързано с документите и с анализите им. А да се говори с извадени оттук оттам факти и цитати, без връзка най-малкото с историческия контекст на процесите, в които се осъществява дадено събитие, си е просто обслужване на една зададена политика. Някои така са свикнали. Всяка държава контролира процесите, и то обикновено  задкулисно. Освен това, този контрол е свързан със смяната не на системите, а на господарите. 

- Ако се върнем към това как се обработват мозъците на хората, струва ми се, че основен похват е елиминирането на историческия контекст, за който споменахте. Цялата история на Европа от Средновековието и особено в ХІХ-ХХ век е низ от взаимнообвързани по същество и във времето и пространството процеси. Но не - натрапва се примерно, че двама световни диктатори сключили пакта Рибентроп-Молотов, без да се спомене, че преди Сталин такъв договор с Хитлер са сключили всички Велики сили плюс по-дребни "риби".

- В европейската история всички процеси са взаимнообвързани. Действията на Бисмарк примерно са продиктувани от опасенията му, че Франция и Русия ще се обединят срещу Германия, което ще е нейният край. Още преди Екатерина Велика се създава практиката всички руски императрици да са германски княгини - това е лесен начин да се влияе върху политиката на руския император. Чрез руската императрица която амбицира Иван Аксаков и неговите славянофили, се създава добра основа за  руско-турската война ("нашата", защото преди това е имало други). Тя е част от един процес, който характеризира международните отношения през ХІХ век. Това е векът на конгресна Европа, т.е. съдбите и статутът на народите се решават на конгреси или посланически конференции на Великите сили, всяка от които преследва своите интереси. Англия например винаги е била срещу всички промени в  Османската империя, които са в ущърб на нейните интереси. А източните кризи се появяват, когато всяка от Великите сили има своите вътрешни проблеми.

- На младите българи обаче не им се преподава история по този начин, учебниците са съставени от откъслечни факти от новата история, подредени така, че да внушават единствено антикомунизъм и антирусизъм.

- Това е така, защото в момента битката е и за историята, и за хората. Реално погледнато, Тръмп постави началото на нов период в световната история - САЩ са антиглобални, концентрирани в идеята, че са единствена глобална сила. Тя ще бъде такава, само ако всички конкуренти бъдат елиминирани. Проблемът обаче е свързан с това, което казах - на всяко действие има противодействие. Върви битка между икономическия и финансовия капитал. Обяснявам го с формулата на Маркс: "пари-стока-пари прим". Ако имаш икономика, има хора, които печелят и могат да бъдат уверени в собственото си бъдеще и това на своите деца и внуци. Финансовият капитал, който в политически план може да бъде свързан с демократите в САЩ, следва формулата "пари-пери-пари прим". Там изобщо няма производство, хората са единици и целта е превръщането им във виртуални роби. Освен това от нас се иска все повече да потребяваме и да купуваме, с което се превръщаме в пожизнени заложници на банките.

- Това е действието, а противодействието?

- В момента държавите, обвинени в авторитарен режим, са Русия, Турция, Иран, Китай  - коментирам империи в контекста на историята и на критериите, които определят присъствието на всяка една държава на световната сцена и възможностите й да я промени.

Тези държави може да ги обвиняват, че са с  авторитарни режими и да приказват колко е лошо за хората там, по-важното обаче е, че те се обръщат назад към историята и правят това, което винаги се е случвало, когато е имало опасност за обществата. Путин беше казал нещо много важно и аз го споделям, той казва: Най-важното за нас е да запазим историята и човешкия геном. И оттук нататък всичко, което коментираме и за България, и за която и да е друга държава, е в този контекст. Големият проблем на България е, че в тези 30 години преход се лансират за политици най-зависимите, най-некомпетентните, с огромно количество скелети в гардероба хора, без реална представа и опит как да се управлява България.

- Всички казват - няма алтернатива, ние сме с Европа. Мисля, че големият ни проблем е с коя Европа. Има една Европа, която ти казва, че националната държава трябва да бъде ликвидирана, за да се обединим. Това означава да се откажем от традиции, собствени интереси и т.н. А другата Европа казва: само чрез силни национални държави може да има силна обединена Европа. Какво е националната държава?

- Националната държава е това, което прави Виктор Орбан в Унгария и Саудино в Италия. Не е Сърбия, не е Гърция, не Германия, не Франция. В последните години осъзнах един много важен за всяка страна момент - на едни държави се дава, на други не се дава. Аз обаче винаги залагам на субективния фактор. България винаги е оцелявала със своята висока степен на непредсказуемост. Без значение кой управлява България, всички кукловоди споделят тезата, че с българите много добре се работи - каквото им поискаш, ти дават и никога нищо не искат. Българите обаче в един момент се проявяваме и учудваме света с всичко, което можем да направим, чийто резултат винаги е оцеляването на българите преди всичко като народ.

- Може да направи нещо просветеният народ. Какво ще направим при това обезграмотяване на населението - бащите и майките знаят повече от децата си, дядовците и бабите знаят повече от бащите и майките.

- И това бе съзнателно направено. Еволюцията  предполага обратното движение, но ние вървим със задно броене, което световното задкулисие на практика ни налага.

- Но така в един момент ще се качим на дърветата, а световното задкулисие ще иска да му пускаме банани.

- Преди 15 години гледах някакъв документален филм и основната теза беше: половин милиард живеещи в комунизма и милиард и половина роби. Това е, което искат. Надявам се да не се получи. Вярно е, че  Ангела Меркел и Джордж Сорос се опитват да наложат на Европа тези милиони мигранти. Факт е обаче, че на запад от Виена нямат визията как да излязат от ситуацията, в която канцлерът на Германия официално вкара тази Европа. Англия се опитва да компенсира "Брекзит"-а и да си осигури  стабилно присъствие в Европа, вече извън нея, като инсинуира конфликти на Балканите и в бившата си голяма колония Индия и Пакистан. Можем да коментираме, че Великобритания и САЩ почти винаги действат заедно, особено на Балканите. Да не би ние да сме тези, които създадоха напрежението в Албания, протестните действия в Сърбия или опасните предложения, свързани с размяната на територии между Косово-Сърбия. Тези конфликти както в миналото, така и сега се получават винаги, когато някоя от тия велики държави има проблеми. Западът винаги решава своите проблеми за сметка на Изтока. Въпросът е дали балканските политици ще могат да се обединят в защита не само на националните, но и на балканските интереси, непотъвайки в междуличностните дрязги, политическите конюнктури или предизборната интрига, която може да е ефективен инструмент за настоящ и бъдещ контрол над ситуациите в цяла Европа.




Източник: duma.bg

В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код