Татяна Дронзинаl: "Няма самотна радикализация "


Сподели:
10 Юни 2019, Понеделник
Има път назад за детето, но семейството трябва да бъде подкрепено, смята проф. Дронзина




Проф. Татяна Дронзина е преподавател по политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и автор на книгата „Ислямска държава“. Преди 3 г. по инициатива на Синдиката на българските учители към КНСБ и „Европатрьор 2007“ тя бе лектор на поредица семинари на тема „Тероризмът – заплаха за човешката сигурност и мерки за училищата“. Обученията с практически симулации на терористична атака с взети заложници се състояха в различни градове на България, включително и Пловдив. В два поредни дни по 135 учители и директори от пловдивски училища и техни колеги от областта минаха тренингите

- Проф. Дронзина, какви са впечатленията Ви от тези обучения – дали учителите и директорите възприемат заплахата от тероризъм като нещо, което е на дневен ред. И как Ви завари вчера новината, че едно 16-годишно момче е било готово вдругиден буквално да взриви едно училище в Пловдив?

- Трудно ми е да обобщя за учителите и директорите като цяло. Но мога да кажа, че директори от областите със смесено население се отнесоха изключително сериозно към този проблем. Няма да повярвате, но най-отговорно погледнаха в Бургас, Кърджали, Благоевград и Хасково. Това са хора, които са от български и от турски произход, от християнско и от мюсюлманско вероизповедание. Тъкмо защото са такива, възприеха толкова сериозно заплахата. Докато в някои области се неглижира и подцени. На места се погледна на темата и обученията като на надуване на свирката, за да се изпусне парата. Имаше даже тълкувания, че само всяваме паника.

Ако нямахме сериозни причини, до които сме достигнали на базата на задълбочени изследвания, нямаше по никакъв начин да предприемем такова обучение. За мен новината за радикализираното момче от Пловдив не е изненада, защото след обученията на учителите моят екип продължи работата си по въпроса за радикализацията в някои от гетата на България. Не ми се иска да коментирам в този момент данните, преди да са напълно обработени. Но постът ми днес във Фейсбук беше, че бе въпрос на време да се случи това. Всички резултати от всички изследвания показаха, че ще стане. Естествено, това не попречи нито на МОН, нито на МВР, нито на всякакви чуждестранни фондации, а също така и на социологически агенции да съберат от 9 дерета вода, за да ни обяснят, че радикализация няма и не може да има, след като пред очите ни всеки ден протичат процеси, които ни казват точно обратното.

- Какви са тези процеси, които Вие наблюдавате?

- Наблюденията на екипа ми показват, че от гледна точка на радикализацията ние се движим по един от съществуващите модели като по христоматия. И най-лошото е, че тези механизми оттук нататък се превръщат в перпетум мобиле, те нямат нужда да се захранват повече. Продължават да функционират самостоятелно, защото на хората им се предлагат не пари, а им се предлагат специални неща
– сигурност, идентичност, висока самооценка. Продължават да се разпространяват в интернет видеоклипове. И в същото време ние нямаме никаква защита. Никаква защита! Кой обръща внимание? Нямаме кибер защита, нямаме политика от страна на образователното министерство, нито от друго министерство, което да защити нашите деца от радикализация. Изобщо МОН се държи сякаш този проблем не е наш, никога няма да дойде в България и никога няма да ни засегне.

- А какво трябва да се направи? - Отдавна тръбим, че училището е втората защитна линия срещу радикализацията. Първата е семейството. Ние трябва да имаме на национално равнище стратегия за радикализацията, направена обаче не от любители и аматьори, както обикновено се прави, а от специалисти и учени, които работят в това направление. Трябва да имаме подготовка на учители. Трябва да имаме това, което преподавателите в Европа поискаха още през 2015 г. от Европейския съюз – телефонна линия. Когато някой от тях се сблъска с такъв казус, да може да се обади и да може да получи съвет и помощ как да действа. Трябват механизми, чрез които институциите да взаимодействат, за да сме в състояние да предотвратим заплахата от радикализация.

- Каква е обикновено схемата за въвличане на дете и по какво могат околните да разберат, че нещо се случва с него?

- Трудно е да се каже за децата изобщо, защото механизмът за радикализация е различен. По един начин се радикализират деца от мюсюлманско вероизповедание, по друг християнчетата. Нашият млад неуспял джихадист е едно християнче, което е обърнато във вярата чрез всичко, което е под ръка в интернет. Там има сайтове, толкова интересни и интерактивни, че оказват влияние върху младите хора. Създават им усещане как могат да станат герои. Създава им се усещането, че могат да попаднат от дясната страна на Аллах. И в същото време им създават увереност, че могат да станат различни от другите и да се откроят чрез някаква геройска постъпка.

- По какво родителите да разберат? - Най-често такива деца си променят традиционното общуване. Приятелският кръг се заменя с нови хора. Не е лошо родителите на деца под 18 г. да задействат онези механизми, които защитават непълнолетните. Има промени и във външния вид. Децата започват да подражават на ислямистите, като носят характерните ¾ панталони с агресивна стойка – ръцете зад гърба. Всеки обикновен български мюсюлманин ще ви каже, че нашити трудолюбиви, дружелюбни мюсюлмани обикновено стоят с ръце, скръстени пред гърдите си и са навели глава пред джамията. Нищо такова няма в тези радикали, които са доста предизвикателни.

От друга страна, родителите трябва да могат да видят какви са ролевите модели, които техните деца следват. Натъкнат ли се на такива модели, свързани с Ислямска държава и всякакви самоубийствени сюжети, нещо трябва да им светне. Няма да е лошо да потърсят помощ. Но аз задавам въпроса към кого да се обърнат. - Според оповестената вчера информация, семейството на радикализирането момче е подало информацията. Сигурно много им е коствало на родителите и са се разкъсвали да предадат детето си или не.- Искрено съчувствам на тези родители и ги поздравявам за смелостта им. Това, което са направили, макар че им причинява много болка в момента, е добро за детето им. Защото може би при акта, който то е подготвяло, навярно е щяло да си отиде и то самото. Аз разбирам вътрешните им терзания. Не е лесно да отидеш в полицията и да кажеш: „Синът ми е джихадист. Дъщеря ми готви терористичен акт.“ Но те са надмогнали себе си, за да направят това, което е най-добро за детето им и за обществото. Това, което ме притеснява, е, че тези родители няма към кого другиго да се обърнат, освен към полицията. Няма никакви служби, никакви неправителствени организации, никакви бюра и лица, които да оказват помощ на семейства, чиито деца са попаднали под влияние на деструктивни религиозни течения, били те радикализиращи мюсюлмански или някакви християнски секти. Това, от което се боя, е тези родители да не изпаднат в изолация. Обръщам се към техния приятелски кръг, към техните познати, към тяхната съседска общност – те трябва да бъдат подкрепени в борбата им да си върнат отново детето. И да бъдат поздравени за смелостта и гражданската доблест, която са проявили.

- А има ли обратен път за дете или възрастен, които са радикализирани?

- Да, има, стига да не е премината границата и да не е извършено насилието. Има обратен път. В случая с това момче важното е, че радикализирането е стигнало до някакъв етап, но не е пресечена границата на реалното насилие. Програмите за дерадикализация, които за първи път се създават в Саудитска Арабия, а после стигат до САЩ, не показват обръщане назад за хора, които вече са проявили насилието. Но за това момче има път назад.

- След последните терористични актове във Франция бе разпоредено у нас училищата да разработят свои планове за действие при терористична заплаха. Това поредната формалност ли е или е мярка, която наистина може да сработи?

- Вие вярвате ли сериозно, че един директор и един учителски колектив, които са отлични специалисти в своите области, но не са обучавани по антитероризъм, са в състояние да направят такъв план. Отговорът е еднозначен и отрицателен. Това, което ние правим, е да слагаме чавки – че някаква задача е отметната. Това са документи, които могат да доведат до замазване на очите на обществеността и да кажем, че ние сме си свършили работата. Не сме си я свършили! Стигнем ли до плана за евакуация при терористичен акт, тогава сме изпуснали коня в ряката. Защото това значи, че някои от учениците вече се е радикализирал и че той представлява опасност. Къде са били преди това колективът на училището и родителите? Преди всичко родителите и после училището, докато то се е радикализирало

. - Виждате ли риск в премиването на училищата в облака?

- Аз съм голям фен на новите технологии в образованието и съм един от хората, които твърдят, че те разширяват възможностите. Аз съм от поколението, което помни как се появиха черните телевизори. Тогава имаше прогнози, че всички ще ослепеем за 2 години, защото действали лошо. По същия начин интернет сам по себе си не е нито вреден, нито полезен. Той е такъв, какъвто ние го направим според това как го използваме. В интернет ние можем да използваме много материали, които са срещу радикализирането, които могат да покажат, че всички религии учат на нещо добро, че религията е разговор с Бога. Но аз се питам кой мисли в нашите образователни институции за материал по антирадикализация. Няма едно нормално клипче, което децата могат да видят. А погледнете какво правят Франция и Англия! Там проблемът също е сериозен, но интернет буквално гъмжи от 3-4-минутни материалчета, направени от млади художници или опитни специалисти, които показват на детето, че не това е правилният път. Тия дни ми попадна клип на един от най-известните поп певци на Саудитска арабия. Колкото и странно да звучи, неговата песен беше посветена на това как да се дерадикализират хората, които веднъж вече са попаднали в лапите на радикалите. Затова дайте да не си измиваме ръцете и да не прехвърляме проблема от болната глава на здравата! Интернет няма вина, ние не можем да поставим до всяко дете родител и до всеки родител – полицаи. Но ние можем да научим децата да казват НЕ на радикализация, на дрогата, на насилието.

- Смятате ли, че това момче е останало само в целия този процес или има около него и други тийнейджъри, които вероятно са засегнати?

- Не вярвам в самотната радикализация. Радикализацията, телевизионните и видео материалите се гледат от много деца, но само някои поддават. Защо е така? Защото при някои деца има дефицити, които по този начин те запълват. Ако пропагандата не е подкрепена по този начин, много малко вероятно е детето да се радикализира. За мен там съществува кръг от деца единомишленици, които си говорят, които се радикализират, които са направили своя общност. Почти не си спомням в моята изследователска практика да съм попадала на примери на самотна радикализация. Това са приказки за наивни читатели. Обърнете внимание на количеството открит експлозив – 14,5 кг. Това е 7 пъти повече от бомбата в Сарафово. Само момче не може да подготви такова нещо, което би сринало не само училището му. Такова количество би изравнило със земята цял квартал.

- Какво бихте казали днес на хората – всички тези, които са чели и слушали новините, а сега търсят обяснение по свой начин и правят свои коментари? Какъв е полезният ход – за какво да мислим, за какво да внимаваме, какво да правим?

- На първо място бих препоръчала на всеки да спре да мисли: „Това не може да се случи на мен!“. На всеки от нас може да се случи. Днес е детето на това семейство, вдругиден може да бъде моето или вашето. На следващо място – нека не поставяме такива семейства в стигма. Нека да им помогнем да върнат децата си. Защото във всички програми за дерадикализация местната общност има решаващо значение.






Източник: blitz.bg

В категории: Интервюта,

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код