Държавата или олигарсите: "Кой финансира партиите в западните демокрации"


Сподели:
11 Юни 2019, Вторник
Да бъде ли намалена партийната субсидия на 1 лев на действителен получен глас? Това трябва да решат депутатите в Народното събрание, след като Министерският съвет внесе промени в Закона за държавния бюджет за 2019 г.

Въпросът пред депутатите е сложен, защото мнозинството граждани подкрепят намаляването на партийните субсидии, както стана ясно от резултатите от референдума през 2016 г. От друга страна 80% от приходите на големите партии през последните години са от държавни субсидии по данни на платформата Отворен парламент. Намаляването на това финансиране 11 пъти би повдигнало въпроса как формациите ще финансират дейността си.

По закон държавна субсидия у нас получават партиите, които са събрали поне 1% от гласовете на последните парламентарни избори. Формациите би трябвало да получават по 11 лева на действителен глас според сегашните текстове на Закона за държавния бюджет. Преди седмици „Шоуто на Слави“ съобщи, че партиите са получавали по 13.23 лева на получен глас.

Освен държавна субсидия, партиите у нас разчитат на приходи от членски внос, от собствени недвижими имоти, от дарения и завещания от физически лица, от лихви по парични депозити в банки и доходи от ценни книжа и от собствена стопанска дейност.

В развитите западноевропейски държави и в САЩ са се наложили различни модели за финансиране на политическите формации. В по-голяма част от тях публичните средства за партиите са ограничени, но получаването на средства от частни лица е строго регламентирано.

Ето няколко модела на финансиране на политическите партии:

Германия: Държавни субсидии за равно участие в политиката
Германското законодателство предвижда достъп до държавно финансиране за сравнително широк кръг политически партии заради ниската бариера на необходимата електорална подкрепа, се изтъква в доклад на Института за развитие на публичната среда (ИРПС). Целта е да бъдат намалени неравенствата между големите и малките формации.

Право на държавна субсидия в Германия имат партиите, които са получили поне 0,5% от гласовете на последните парламентарни или европейски избори, или подкрепата на поне 1% от избирателите на избори за парламентите на провинциите. За всеки действителен глас партиите получават по 1 евро субсидия. След като те достигнат 4 млн., средствата стават по 0.83 евро на глас.

Освен това съществува допълнителна субсидия, която е обвързана с размера на собствените приходи на политическите партии – дарения, членски внос или принос на избраните длъжностни лица. За всяко евро, получено под формата на дарение, членски внос или принос на избраните длъжностни лица, държавата отпуска на партиите по 0.45 евро. За този тип субсидия се вземат предвид само средства от физически лица в размер до 3 300 евро.

Публичното финансиране обаче не може да надвишава 50% от общите приходи на партията. Има и абсолютен таван на държавните средства, които се отпускат за финансиране на политически партии. Този таван се формира на базата на ценови индекс за разходите на партиите.

Освен на държавно финансиране, партиите в Германия разчитат на членски внос, дарения от физически и юридически лица и приходи от стопанска дейност.

Франция: Държавата плаща за частни спонсори
Във Франция държавните субсидии са основна част от партийните приходи. Общият размер на дъжавното финансиране, отпускано за субсидии на политическите партии, се одобрява от парламента и се записва в Закона за държавния бюджет, както става и в България.

Разпределянето на субсидиите зависи както от броя получени гласове на парламентарни избори, така и от броя на представителите на партиите в парламента. За да получи държавна субсидия една партия, тя трябва да е получила подкрепата на 1% от избирателите на последните парламентарни избори. Допълнитело държавно финансиране е предвидено за парламентарно представените политически сили. То се разпределя пропорционално на броя на френските депутати в двукамарния парламент, спрямо партийната принадлежност, която те декларират.

Политическите партии във Франция разчитат и на членски внос и дарения от физически лица, както и приходи от стопанска дейност. Даренията от физически лица не могат да надхвърлят 7 500 евро годишно и 4 600 евро, ако са специално дарени за предизборната кампания на кандидат или партийна листа. Тази форма на финансиране се насърчава от предвидените данъчни облекчения, които достигат до 66% от ставката върху дарената сума. Това на практика представлява косвено държавно финансиране.

Освен това държавата възстановява част от разходите за кампании на кандидати за изборни длъжности, които са получили над 5% от гласовете в избирателния си район.

Великобритания: Равно финансиране за всички
В Обединеното кралство държавното финансиране за политическите партии е под формата на грант с фиксиран размер от 2 млн. лири годишно. Право на държавно финансиране имат всички регистрирани политически формации с поне поне двама преставители в парламента. В момента такива са шест политически сили, става ясно от информацията на сайта на местната Избирателна комисия. Специфично е разпределението на гранта сред партийните структури спрямо броя на получените гласове в четирите части на Обединеното кралство – Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия.

Няма лимит на даренията за политически партии от физически или юридически лица. Физическите лица обаче трябва задължитело да бъдат регистрирани избиратели, а юридическите лица трябва да бъдат регистрирани на територията на Обединеното Кралство (в т.ч. се включват и компании, регистрирани в държави членки на Европейския съюз, но извършващи дейност на територията на Обединеното Кралство). Забранено е получаването на анонимни дарения и дарения от чуждестранни лица (физически и юридически).

Британското законодателство обаче поставя таван на средствата, които могат да бъдат изразходвани за предизборни кампании, и регулира за какво могат да бъдат разпределени те. Финансовите отчети на партиите се представят пред Избирателната комисия, която поддържа публичен регистър на политическите формации, непартийните кандидати и техните финансови отчети – приходи, разходи, дарения и заеми.

САЩ: Финансиране само от частния сектор
В САЩ политическите партии и кампаниите се финансират единствено от физически и юридически лица. Държавни субсидии не се раздават. Основната законодателна рамка е зададена от приетия през 1971 г. Закон за федералните предизборни кампании (FECA). Той регламентира правилата за получаване на дарения и лимитите на разходи за предизборни кампании.

През последните десетилетия след редица знакови дела регламентът е променен. Лимитите на общите разходи по време на предизборни кампании са отменени от Върховния съд като противоконституционни.

През 2010 г. Върховният съд решава, че корпорации (в това число и синдикати и други групи) могат да правят неограничени разходи за разпространение на послания, подтикващи избирателите да гласуват в подкрепа на или против конкретни кандидати, ако тези послания не са „директно координирани” със самите кандидати или партии.

Източник: svobodnaevropa.bg

В категории: Новините

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код