15 август в историята


Сподели:
15 Август 2019, Четвъртък

Събития:

718 г. – Арабите свалят обсадата на Константинопол.

797 г. – Византийският император Константин VI е ослепен от регентката Ирина Атинянката.

1002 г. – Българската армия под командването на цар Самуил превзема Адрианопол (Одрин).

1018 г. – В Копринища е убит войводата Ивац от агенти на император Василий II Българоубиец.

1248 г. – Започва строителството на Кьолнската катедрала, предназначена да съхранява мощите на Тримата влъхви.

1534 г. – Създаден е орденът „Общество на Исус“ от Игнаций Лойола и няколко негови съмишленици в Париж.

1570 г. – Открит е възстановеният акведукт Аква Вирг в Рим.

1856 г. – В Шумен е организирано първото театрално представление в България – Михаил Мишкоед от Сава Доброплодни.

1866 г. – Лихтенщайн получава независимост.

1914 г. – В действие е пуснат Панамският канал, който е открит официално 6 години по-късно.

1945 г. – Втора световна война: Японският император Хирохито обявява безусловната капитулация на Япония.

1947 г. – Великобритания предоставя на Индия и Пакистан статут на независими държави.

1948 г. – Състои се церемонията по основаване на Република Корея.

1960 г. – Република Конго обявява своята независимост от Франция.

1969 г. – В Бетъл, щата Ню Йорк, започва легендарният фестивал за музика и изкуства Удсток, на който се събират 800 000 души.

1979 г. – Основан е кипърският футболен отбор АПЕП Питсилия.

1981 г. – В местността Рожен в Родопите започва национален събор-надпяване.

1981 г. – Започва втората международна асамблея „Знаме на мира – София“.

1990 г. – Президентът Михаил Горбачов възстановява съветското гражданство на писателя – дисидент Александър Солженицин.

1998 г. – В град Омаг е извършен най-големия терористичен бомбен атентат след началото на конфликта в Северна Ирландия, при който загиват 28 души, а 220 са тежко ранени.

2001 г. – Астрономи обявяват откритието на първата слънчева система, извън нашата. Тя е съставена от две планети, които обикалят около една звезда от съзвездието Голямата Мечка.

Родени:

866 г. – Робер I, крал на Франция († 923 г.)

1750 г. – Пиер Силвен Маршал, френски писател († ?)

1769 г. – Наполеон Бонапарт, френски генерал и монарх († 1821 г.)

1771 г. – Уолтър Скот, шотландски романист († 1832 г.)

1785 г. – Томас Де Куинси, британски писател († 1859 г.)

1813 г. – Жюл Греви, френски общественик и политик († 1891 г.)

1842 г. – Арсени Костенцев, български просветител и общественик († 1921 г.)

1859 г. – Христо Паков, български офицер († 1941 г.)

1865 г. – Микао Усуи, японски духовник, основател на Рейки († 1926 г.)

1867 г. – Георги Кирков, български публицист и писател († 1919 г.)

1868 г. – Васил Димов, български певец и гъдулар († ?)

1872 г. – Шри Ауробиндо, индийски националист, учен, философ и гуру († 1950 г.)

1875 г. – Александър Манов, български революционер († 1968 г.)

1877 г. – Стефан Руневски, български писател († 1919 г.)

1878 г. – Бойчо Липовски, български писател († 1913 г.)

1878 г. – Пьотър Врангел, руски дворянин, контрареволюционер († 1928 г.)

1878 г. – Стоян Коледаров, български преводач († 1946 г.)

1879 г. – Етел Баримор, американска актриса († 1959 г.)

1880 г. – Йевто Дедиер, сръбски географ († 1918 г.)

1883 г. – Иван Мещрович, хърватски скулптор († 1962 г.)

1884 г. – Страшимир Кринчев, български писател († 1913 г.)

1891 г. – Тур Бержерон, шведски метеоролог († 1977 г.)

1892 г. – Луи дьо Бройл, френски физик, Нобелов лауреат през 1929 г. († 1987 г.)

1901 г. – Георги Пирински-старши, български политик († 1992 г.)

1901 г. – Христо Кодов, български езиковед и литературен историк († 1982 г.)

1908 г. – Кръстьо Генов, български литературовед

1909 г. – Пеко Таков, български комунистически политик († 2005 г.)

1911 г. – Анастас Примовски, български етнограф, фолклорист и белетрист († 1999 г.)

1912 г. – Уенди Хилър, английска актриса († 2003 г.)

1917 г. – Джак Линч, ирландски политик († 1999 г.)

1922 г. – Карло Чипола, италиански икономист († 2000 г.)

1924 г. – Робърт Болт, британски драматург и сценарист († 1995 г.)

1925 г. – Оскар Питърсън, канадски пианист и композитор († 2007 г.)

1926 г. – Константинос Стефанопулос, гръцки политик († 2016 г.)

1930 г. – Донка Петканова-Тотева, български литературен историк († 2016 г.)

1935 г. – Валдемар Баджановски, полски състезател по вдигане на тежести

1937 г. – Константин Косев, български историк

1938 г. – Янка Рупкина, българска народна певица

1938 г. – Януш Зайдел, полски писател

1944 г. – Силви Вартан, френска певица

1945 г. – Ален Жюпе, френски политик

1946 г. – Доротея Тончева, българска актриса

1950 г. – Принцеса Ана, британска принцеса, дъщеря на Елизабет II

1950 г. – Томи Олдридж, американски рок-музикант

1957 г. – Валентин Фъртунов, български писател и журналист († 2014 г.)

1962 г. – Стойчо Стоев, български футболист и треньор по футбол

1963 г. – Алехандро Гонсалес Иняриту, мексикански режисьор

1963 г. – Димитър Борисов Главчев, български политик

1968 г. – Дебра Месинг, американска актриса

1969 г. – Карлос Роа, аржентински футболен вратар и треньор

1972 г. – Бен Афлек, американски актьор, сценарист и продуцент

1973 г. – Адам Уилърд, американски барабанист

1974 г. – Наташа Хенстридж, актриса

1986 г. – Крум, български певец

1989 г. – Джо Джонас, американски певец

1993 г. – Алекс Окслейд-Чембърлейн, английски футболист


В категории: Новините

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код