Велизар Шаламанов: Ако има проблеми в Шенген, много по-добре е България да е вътре и да участва в решаването им


Сподели:
09 Септември 2019, Понеделник
Интервю с Велизар Шаламанов, председател на Надзорния съвет по комуникации и информация на НАТО и бивш министър на отбраната

- Продължаваме със следващата тема, а тя е членството ни в Шенгенското пространство. Поводът: „В настоящия момент не съм сигурен, дали е изгодно за България да се присъединява към Шенген”, заяви във вторник премиерът Бойко Борисов след среща с председателя на групата на Християнсоциалния съюз в бундестага Александър Добринт. Досега премиерът неведнъж е казвал, че не е справедливо България, която се справя така добре с охраната на границите си, да не е в Шенген. Затова думите му породиха изненада и спекулации за смяна на външнополитическия курс на страната. Въпреки заявлението на Борисов нито има решение, нито дори и намерения София да се откаже от Шенген, поне това официално не е прозвучало. Евентуалното присъединяване към европейското пространство без гранични проверки би било само плюс и за кабинета, и за българските граждани. За това сме говорили многократно. Какво обаче се промени, че отново да стане актуален въпросът: нужно ли ни е членството в Шенген? Задаваме го на Велизар Шаламанов, председател на Надзорния съвет по комуникации и информация на НАТО и бивш министър на отбраната.

- Аз не мисля, че нещо се е променило. Още повече, че  наскоро парламентът гласува промени, актуализация в Стратегията за национална сигурност. Тече и стратегически преглед на системата за национална сигурност, част от която е граничната сигурност. И както вие посочихте, позитивите за всеки български гражданин и за бизнеса от членството на България в Шенген са наистина много важни, големи. Те са позитиви и за всеки чужденец, който би имал нужда от българската виза. По-добре тя да бъде шенгенска. Това би помогнало и на отпадане на визите със САЩ, което е приоритет. Така че въпросът с промяната не може да бъде решен по този начин. Аз лично бих пожелал на премиера да завърши успешно третия мандат и да реализира трите приоритета, с които почна 2009 г. – членство в Шенген, членство в Еврозоната и демонтиране на корупционния модел на тройната коалиция.

- Защо изведнъж бе отворена темата с Шенген? Може би от притеснение, от безпокойство за поредната криза с мигранти, от предупрежденията на турския президент Ердоган, че отново ще пусне мигранти към Европа?

- Това по отношение на потенциални проблеми с нашата съседка Турция едва ли е аргумент за желанието ни да намалим темпа за подготовка и стремежа към членство в Шенген. Нека да кажем, че освен ползите за България нашите съюзници от ЕС инвестираха милиони в укрепване на нашата гранична сигурност. Оказват ни съдействие и едно отдръпване в някаква степен е некоректно и към ангажиментите, които имаме в този контекст. Нека и не забравяме, че ако има проблеми в Шенген, както посочват някои експерти, много по-добре е България да е вътре и да участва в решаването на тези проблеми, отколкото да стои отвън. Това все пак е въпрос и на доверие, на позициониране в тази общност. За мен, ако има намерение за промяна в тази много важна външнополитическа цел на България, цел, свързана с националната сигурност, трябва да има сериозен дебат в парламента, а и в обществото.

- Има ли аргументи, които да застанат срещу тази цел?

- Лично аз не виждам такива аргументи, но ако някой счита, че има, то трябва да бъдат изложени и да има сериозен дебат и той да бъде в контекста на цивилизационния ни избор. А това не са неща, които са на тактическо ниво, това са стратегически въпроси и не бива те да бъдат решавани чрез интервю, дадено извън страната.

- Г-н Шаламанов, в последните години бяха предприети редица стъпки за засилване на сътрудничеството и подобряване на отбранителния капацитет на страните в Европа. Обаче едновременно с това и прозира идеята и насоката за изграждане на европейска армия. Създава се впечатлението, че се изгражда тихомълком европейска армия?

- Първо, нека да бъде ясно, че тихомълком армия не може да бъде изграждана. Армия означава за ЕС да има министър на отбраната, да има началник на отбраната, да има върховен главнокомандващ, да има въоръжени сили, които имат единно командване, единно управление, единна подготовка. Много сме далече от това. Отбраната на страните от ЕС, които са членове на НАТО, естествено, се гарантира от НАТО, а пък чрез партньорство такива гаранции във висока степен получават и страни партньори, като Швеция, като Финландия. Така че отбраната на евроатлантическата общност е приоритет на НАТО и Северноатлантическият алианс се справя добре. Европейската отбрана така, както се формулира в документите на ЕС, е по-скоро механизъм, система за управление на кризи извън територията на ЕС с военни средства. И това е добре да бъде развивано. Но то е много далеч от отбрана и много далеч от създаване на европейска армия към момента.

- А бъдеща европейска армия, задава ли се, би ли могло да се мисли в такава посока? Защото веднъж е имало подобен амбициозен проект, през 1954 г., проваля го френската страна, Националното събрание го отхвърля. Но сега точно от Франция стартира тази идея.

- Пак искам да подчертая, че не е невъзможно, но първо всъщност трябва да бъде решен въпросът за укрепване на европейската идентичност в рамките на НАТО. Да бъдат повишени разходите като количество и като ефективност в сферата на отбраната, да се консолидира отбранителната индустрия. Това е нещо, което може да стане към момента. Докато отиването към европейска армия означава сериозна промяна в договорите за ЕС и практически решителна стъпка към федерализация, към федерална структура, която има общ военен бюджет, обща армия, общ министър на отбраната и има някой, който има правомощия на върховен главнокомандващ. Все още сме далеч от това. Дали Европа може да стигне към това, дали България има нужда? Аз мисля, че за България би било добре, но Европа не е готова за такъв тип стъпки. И това, което в момента имаме и което е много важно, е развитието и укрепването на Северноатлантическия алианс.

- В предстоящата седмица се очаква да бъде обявен състава на новата ЕК и еврокомисарите с техните ресори. България се надява на киберсигурност. Дали това ще се сбъдне като наше желание, предстои да разберем. Но стана ясно също така, че агенцията, в която сте председател на Надзорния съвет, планира да инвестира 1,4 млрд. в бизнес проекти именно за киберсигурност. Бихте ли ни казали нещо повече за тези проекти? Това са проекти за киберсигурност, разузнаване, сателитни комуникации.

- Да, всъщност това е пълният комплект от способности, свързани с командване, управление, комуникации, разузнаване, тръгвайки от сателитните комуникации, стигайки до киберсигурността. Включвайки системи за противовъздушна и противоракетна отбрана. Именно затова казвам, че Северноатлантическият алианс е реалният субект за гарантиране на отбраната на всички страни от алианса. В голяма степен и на партньорите. Изграждането на тази агенция и на всички системи, които гарантират ефективността на алианса, всъщност е сериозно предизвикателство и едва ли в Европа може да има паралелно още едно такова усилие само в рамките на ЕС. А що се отнася до ресорите, въпросът ви е много основателен, защото ако Европа иска да засили отбранителните си способности, определено ни трябва комисар, който да отговаря за аерокосмическите, отбранителните изследвания, развития, индустрия и който наистина да спомогне от добрите опции, които има в Договора за ЕС, да има и реални действия за съвместни многонационални проекти по превъоръжаване на страните от ЕС с добри икономически механизми, които да позволят развитие на отбранителната индустрия и в страни като България. Които да позволят и финансиране на мащабно превъоръжаване на страни, които  имат все още доста малък бюджет и 2% от БВП не са достатъчни.

- Този ресор дали е по силите на България?

- Този ресор не е по силите на България. Това е ресор за страни от типа на Германия, Франция, Полша, Испания, Италия като минимум. Въпросът е, че трябва да има такава посока. А що се отнася до нашата амбиция да продължим да имаме госпожа Габриел като комисар по цифровите технологии и по киберсигурността, това би било чудесно. Но това е въпрос първо на решение на председателя на комисията, на парламента, и в същото време би трябвало да бъде и стимул в България по тези въпроси да се работи много по-организирано.

- Г-н Шаламанов, забавят ли се вноските на страни-членки от НАТО в общия бюджет на организацията? Ние къде седим?

- По отношение на вноските  – те не се забавят. В НАТО има три бюджета – цивилен, военен и за инвестиции в отбраната. Те се изпълняват, където има забавяне, това са в достигане на нивото от 2% и от тях 20% за ново въоръжение, както и ефективното им разходване чрез съвместни проекти, които да доведат до унифициране на въоръжението, до импулс на отбранителната индустрия в Европа. България стои много добре с решението да закупи изтребители F-16, със сериозните намерения да направи разход за нови кораби, за нови бронирани машини. Но пак казвам, това не бива да бъде изолирано от други стратегически въпроси за участие в многонационални проекти, многонационални формирования, домакинстване на многонационални формирования и включване не просто на индустрията в поддържащи функции, а на изследователската общност в сферата на иновациите, в разработка на новите въоръжения в този век на кибероперациите.

- В проектите, които вашата агенция ще финансира, възможно ли е да се включи българската военна индустрия?

- Абсолютно, само искам да направя уточнение. Финансират ги нациите, тъй като това са пари на нациите, които всяка година заделят над милиард за такива проекти през Агенцията по комуникация и информация на НАТО. Но от този 1 млрд. над 700 милиона се връщат обратно в индустриите на страните от Алианса и именно там България трябва да намери своето място. Защото това на пръв поглед са малко като сума пари, но те създават възможност да се влезе в технологично сътрудничество с много напреднали компании от САЩ, от Франция, от Германия, от всички страни от Алианса, от Норвегия, от Турция. И от продуктите, от услугите, които създават с тези проекти, всъщност да се излезе на огромен  пазар, който е десетки, дори стотици пъти по-голям от това, за което говорим в рамките на НАТО.

- А как ще стане кандидатстването?

- Кандидатстването има изключително ясен механизъм, по който за щастие в България работи Министерството на отбраната и Министерството на икономиката. Ние имаме и постоянен представител, технически експерт в агенцията. Освен участието на България в надзорния съвет, също с официален представител, моето участие като председател, който е неангажиран с никоя страна. Но има всички механизми, които са изградени. Въпросът е, че не може да има сериозни очаквания за успех, ако самата страна България не използва агенцията за част от постигане на националните си цели.

- Как може да стане това?

- Ами така, както го правят други страни. Ще дам пример с Полша, с Румъния примерно. Цялата многонационална дивизия Югоизток, която беше изградена в последните години като система за командване и управление, беше реализирана с румънски пари през агенцията с цел да бъде постигната на най-ниска цена за най-кратко време висока степен на оперативна съвместимост и киберсигурност. По същия начин се решава въпросът с радарите, с комуникацията в балтийските страни. По същия начин се решават въпросите с основни системи за следене на собствените сили в Полша. Също за радари. Така че има много, много опит в рамките на т.нар. решение първо в НАТО. Тоест страните, които се  превъоръжават, които се модернизират, особено от Източна Европа, да се възползват от това, което вече е разработено в рамките на НАТО. И за хуманната структура, и за операции, примерно като операциите в Афганистан, в Косово, и да го внедрят така, че те да бъдат съвместими и киберустойчиви.

- От българското Министерство на отбраната потърсиха ли ви?

- Ние имаме комуникация. Въпросът е на по-сериозно планиране и ангажиране в тази посока, което засега не е факт. Но и с такива разговори надявам се, че интересът ще нарасне и в рамките на този стратегически преглед, който тече в момента и от който трябва да произлезе национална програма за способностите и за развитие  на въоръжените сили, така както 2014 г. го заложихме, ще има сериозен дял използването на възможностите на НАТО и ЕС в многонационални проекти и един технологичен скок за нашата индустрия. Тъй като това ще бъде мотивация и за млади хора да влязат в армията и да се посветят на защита на Отечеството и на нашите съюзници с най-нови технологии.

- И на финала ползвам възможността, че сте наш гост, а сте и бивш министър на отбраната, да ви попитам: как прозвуча за вас дебатът по промяната на профила на ръководителя на Военното разузнаване – от военен към цивилен?

- Прозвуча крайно безпринципно и тревожно. Защото това е демотивиращо за офицерите. А сега, когато празнуваме Съединението и си спомняме славните години на Българската армия, ще си позволя да напомня завета на полковник Борис Дрангов: „Бъди самоотвержен идеалист, смел до безумие, обичащ родината си до фанатизъм и честен до самопожертване”. Такива трябва да бъдат българските офицери и такъв човек аз искам да видя за ръководител на българското Военно разузнаване. Така че фокусът трябва да бъде върху развитие на офицерския корпус, върху повдигане на неговото самочувствие, на доверието на обществото към офицерите и най-добрите от тях да бъдат началник на отбраната, началник на разузнаването, на видовете въоръжени сили. Това е пътят. Пътят не е чрез три пъти сменяне на концепцията в рамките на няколко години на едно и също управление. Това звучи безпринципно и обезкуражаващо за офицерите, които са гръбнакът на българската държавност.

Цоня Събчева

Източник: http://focus-radio.net

В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код