С един референдум – трима премиери!


Сподели:
11 Септември 2019, Сряда
Трагикомедията Брекзит показва докъде води политическата безотговорност

„С един куршум – два заека“, гласи популярната поговорка, с която мъдрите хора описват постигането на двойна облага с едно действие. Когато обаче действието е безразсъдно, лесно можем да си вкараме два или повече автогола и да навредим както на себе си, така и на стотици, хиляди и дори милиони други хора.

Ако това обобщение ви се струва пресилено, погледнете драматичното развитие на планираното излизане на Великобритания от Европейския съюз (ЕС).

Резултатът от референдума за излизане на Великобритания от ЕС през юни 2016 г. създаде заблуждаващата представа, че британците са взели съдбата си в свои ръце и скоро ще си възвърнат свободата и статута на империя, пред която останалият свят благоговее. Три години и два месеца по-късно Великобритания все още е част на ЕС. Освен че не е ясно кога и при какви условия ще се случи, Брекзит взе скалпа на двама министър-председатели, заплашва да стори същото с трети и изпрати страната в остра политическа криза.

Независимо от развръзката, която тепърва предстои, днес ние можем да си извадим три поуки от Брекзит (в допълнение на тези три) с надеждата нито България, нито която и да е друга страна членка на ЕС да не вкусва от горчивия опит на Великобритания.

И една искрица е достатъчна за пламването на пожар
Запознантите със сложните отношения на Великобритания с ЕС от присъединяването ѝ към Европейската икономическа общност през 1973 г. насам не са били чак толкова изненадани от свикването на референдум за излизането на страната от съюза. По-специално внимание заслужава поводът за свикването му: желанието на тогавашния министър-председател Дейвид Камерън да консолидира властта си на фона на растящата популярност на Партията на независимостта (UKIP) на Найджъл Фараж, която настояваше Великобритания да излезе от ЕС, и да сплоти Консервативната партия, в чиито редици се появиха ярки евроскептични настроения.

През 2013 г. Камерън обеща да предоговори условията на европейското членство на Великобритания и да проведе референдум за излизане от общността до края на 2017 г. След като Консервативната партия спечели парламентарните избори през май 2015 г., той трябваше да изпълния поетия ангажимент и да проведе референдума. Обещанието за провеждането на вота му позволи да остане на власт, но гласуването постави началото на един от най-съдбоносните периоди в историята на Консервативната партия – период, в който партията не само не се сплоти, а се разедини дотолкова, че сигурно и най-върлите ѝ привърженици са се запитали дали в този си вид тя има моралното право да управлява.

Каква е равносметката за изминалите три години?

Първо, сценарият за финалния епизод на драмата „Брекзит“ тепърва трябва да бъде написан. Второ, инициаторът на референдума Дейвид Камерън се видя принуден да подаде оставка веднага след вота, тъй като мнозинството от гласувалите не го послушаха да гласуват за оставането на Великобритания в ЕС. Трето, през юли тази година Тереза Мей също се видя принудена да оваканти лидерската позиция в Консервативната партия и премиерския пост, след като не успя да постигне пробив в преговорите с ЕС. Четвърто, с твърдото си настояване, че Великобритания трябва да напусне ЕС на 31 октомври 2019 г. – със или без сделка, – с всеки следващ ден настоящият министър-председател Борис Джонсън увеличава шансовете си да последва съдбата на двамата си предшественици. А и дори да се задържи на власт сега, той може да трябва да се раздели с нея след няколко месеца, ако предизвика хаос, какъвто се очаква при излизане без споразумение.

И на последно място по ред, но със сигурност не по важност: Брекзит може да доведе до още един „екзит“, защото Шотландия, където избирателите са преобладаващо за оставане в ЕС, вероятно ще опита да проведе втори референдум за независимост.

Референдумите са нож с две остриета
Привлекателността на референдумите като инструмент за пряко участие във вземането на важни решения в демократичните общества е очевидна, но те имат и своите недостатъци и крият сериозни рискове.

Успехът на един референдум зависи от три фактора: естество и формулировка на въпроса, качество на кампанията и ниво на информираност на избирателите. И на трите фронта Брекзит е пример за това как не се прави референдум.

Първо, въпросът на референдума – „Трябва ли Обединеното кралство да остане член на Европейския съюз или да напусне Европейския съюз?“ – е ясен и разбираем, но това не го прави подходящ, тъй като става дума за решение, което ще повлие пряко или непряко на над 500 милиона души в 28 страни. Прехвърлянето на такава отговорност върху избирателите в най-добрия случай е проява на лош вкус, а в най-лошия – на лицемерие и недалновидност, защото малцина притежават експертни знания по право или икономика, за да могат дори да предположат какви ще са последиците от излизането на страната от ЕС. В този случай дори специалистите не могат да направят точна прогноза, защото досега нито една страна не е напускала съюза.

Второ, кампанията преди един референдум би трябвало да информира, а не да обърква или подвежда избирателите. Партията на независимостта се възползва от бежанската криза и сведе кампанията до дебат за и против имиграцията. Крайнодясната формация изведе емоциите на преден план и така не остави голям шанс на онези, които предпочитат фактите и аргументите. Когато една група си нарочи друга за враг, тя става по-податлива на манипулация, а в епохата на социалните медии възможности за манипулация колкото искате.

Трето, манипулативната кампания преди референдума задълбочи друг голям проблем във Великобритания: ниската информираност на гражданите за ЕС. Няма как да говорим за информиран избор, при условие че часове след вота много британци са търсили в Google отговори на въпроси като „Какво е ЕС?“ и „Какво ще се случи, след като напуснем ЕС?“.

Поемането на отговорност отличава държавниците от политиците
Независимо от идеологическите ни пристрастия, не можем да отречем, че Борис Джонсън се намира в изключително незавидна ситуация, от която няма лесен изход. Също така обаче не можем да отречем, че с безскрупулните си действия той не само не допринася за постигането на компромисно споразумение с ЕС, ами и създава нови проблеми и на себе си, и на съпартийците си, и на министри и депутати. И показва нагледно какво отличава политиците от държавниците.

Няколко дни след референдума през юни 2016 г. Джонсън отказа да се бори за позициите на лидер на консерваторите и премиер на Великобритания с мотива, че не се чувствал способен да обедини партията и страната. Последните събития в британския парламент от потвърждават правотата на предположенията му отпреди три години.

През миналата седмица парламентът прие на трето четене законопроект, който забранява Брекзит без споразумение с ЕС. Законопроектът, който беше подкрепен и от няколко депутати на Консервативната партия и беше одобрен от кралица Елизабет II, задължава правителството да поиска от ЕС отлагане на излизането до 31 януари 2020 г. – освен ако парламентът не одобри ново споразумение с ЕС или не гласува за Брекзит без сделка до 19 октомври тази година.

По-късно Джонсън предложи свикване на извънредни избори на 15 октомври, но отново удари на камък. Освен това той изгони от партията 21-те консерватори, гласували срещу правителството, в това число и Никълъс Соумс, внук на бившия премиер Уинстън Чърчил. Междувременно един министър и един заместник министър (брат на Джонсън) подадоха оставки, а само преди няколко часа дейността на парламента беше преустановена до 14 октомври.

Това, че Джонсън продължава да следва курса „Брекзит на всяка цена“, не е изненадващо, тъй като той беше сред основните лица на кампанията за излизане на Великобритания от ЕС. Евентуално омекотяване на подхода от негова страна би изглеждало като отстъпление от първоначалната му позиция. Именно в такива ситуации обаче си проличава доколко един политик е държавник – ситуации, в които той е готов да загърби егото и личните си интереси в името на общественото добруване в дългосрочен план.

Защото премиерът може да поръчва музиката, но накрая сметката плащат избирателите. А когато на дневен ред стои сериозен въпрос като Брекзит, сметката може да излезе толкова тлъста, че да я плащат няколко поколения.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Автор: Даниел Пенев
Източник: clubz.bg

В категории: Анализи, Европа

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код